Индиго

4.

*Съжалявам за дългото забавяне. Надявам се историята да ви хареса и да споделите мнението си с мен в коментарите.*

Идвах в съзнание на пресекулки. Първият път лежах на асфалта, а Алекс ме държеше в ръцете си.

- Всичко свърши. Добре ли си? - изглеждаше истински загрижен.

- Да - опитах се да кажа но не мисля, че се получи. После пак припаднах.

Втория път той още беше до мен, но явно разговаряше с някой по телефона.

- Тя още не е готова за това. Ако трябва ще премахна този спомен. - последва дълго мълчание от негова страна, а после - Да, сър, ако се налага ще го направя. Тя е момичето, сродната ми душа, вече няма съмнение, но ако се наложи тя да ме намрази, за да е в безопасност, тогава няма съмнение какъв ще е отговорът ми. Ще докладвам в базата след шест часа за състоянието й.

Не успях да чуя продължението на разговора, защото отново загубих съзнание, но едно беше ясно - той криеше нещо от мен и аз трябваше да разбера какво.

При третото ми събуждане, Алекс беше приключил разговора и беше приведен над мен. Чак тогава осъзнах, че съм на задната седалка на някаква кола.

- Извинявай, правя го за твое добро. Надявам се някой ден да ми простиш. - бях напълно неподготвена за това изказване.

- Моля?

Тогава той постави ръка на челото ми и за кой ли път, вече започна да ми омръзва, потънах в пълен мрак.