Индиго

7.

*Съжалявам, че не съм писала от толкова много време, но бях заета в училище. Надявам се историята ми да ви харесва и да споделите мнението си с мен.*

- Не ти дължа обяснение! Така става като не внимаваш къде ходиш!

Беше голямото междучасие и Алекс седеше на масата на най-популярните хора в гимназията. "Кралицата" на училището,Николета, преди малко почти се беше покатерила в скута му и го гледаше сякаш е бог. Едва го издърпах от лапите й, за да говоря с него, а сега ме отрязваше? Нямаше да стане!

- Аз винаги внимавам. Кажи ми какво е станало вчера! Не може да съм паднала. Не е възможно да съм била в безсъзнание толкова време само от едно падане!

- Ти си удари главата. Възможно е и още как. Сега ме остави намира! Рано сутринта не желая да водя спорове с твърдоглави малки момиченца.

По принцип не се ядосвам често, но след събитията от вчера, безсънната нощ и това му изказване просто изпуших.

- Добре, отивай при онази напудрена кифла! Можете спокойно да продължите каквото там правехте. И сама мога да науча какво е станало. И без това си прекалено глупав, за да ме разбереш!

- В ситуации като твоята нормалните хора казват благодаря!

- Е, мисля че и двамата знаем какво е мнението ти за мен!

- Уморих се. Ходи да се караш с някой друг! Не смятам да си губя времето с хора, които не знаят какво искат. За разлика от теб, аз имам и други неща за вършене. - Заряза ме най безцеремонно насред коридора, почервеняла и искаща да ударя нещо, за предпочитане лицето му.

До края на деня гледах да не се засичаме, но когато това станеше той беше до Николета. Направо се чудех как я търпеше, но очевидно се спогаждаха чудесно. Знаех че тя е подмолна използвачка от собствен опит. Преди бяхме "приятелки", но тя ми заби нож в гърба. Сега просто щях да я оставя да направи с Алекс същото. Заслужаваше си го! Беше толкова груб! Бях разказала на Иви разговора ни и тя като вярна приятелка беше предложила да го убие вместо мен. Разбира се, отказах и тя се задоволи само с това като го видим да му мята убийствени погледи. Това поне малко излекува нараненото ми самочувствие. Все пак още имах един човек на моя страна.

Така протече целия ми ден, а вечерта просто бях прекалено изморена, за да правя каквото и да е. Затова си легнах и оставих всички мисли да отлетят от главата ми, докато потънах в непробуден сън. За жалост, той прерасна в поредния ужасен кошмар.