Индиго

8.

Каква изненада! Отново познатият кошмар! Но този път, вместо да се събудя, попаднах в друг сън. Тъкмо излизах през задния вход на училището, когато пред мен изведнъж се появи черна кола. После целият свят беше изпълнен със стрелкащи се тъмни образи и размазани петна. Колко странен сън! 

Изведнъж всичко се промени, цветовете станаха по-ярки, а гледката беше удивителна. Стоях в красива градина, изпъстрена с различни видове прекрасни цветя. Обърнах се и зад гърба си видях...Алекс?! Сериозно ли?! Не стига, че ме дразнеше в училище, а сега и в сънищата ми! Е, една малка, съвсем миниатюрна част от мен се радваше като дете, намерило река от шоколад. Опитах се да я заглуша. Зачаках да видя какво ще каже. Какво ли бе подготвило неконтролируемото ми съзнание този път?!

- Сладка пижама - Това ли успя да измисли спящият ми мозък! Но като се замислих с каква смешна пижама с еднорози и летящи мечета съм...би му направило впечатление нали? Реших да се държа както обикновено, но този път изобщо нямаше нужда да подбирам внимателно думите си. Все пак беше просто сън, плод на въображението ми.
Дори не успях да отговоря. Той се приближи до мен и...ме целуна?! Уау! В първия момент ми мина мисълта, че това е прекалено дори за мен и трябва веднага да се събудя. После мозъкът ми блокира. Беше странно, сякаш се пренесох в друга вселена. И в същото време прекрасно и вълнуващо. Ръцете ми се обвита около врата му и останахме така може би секунди, а може би векове - сега това нямаше значение. След това той се отдръпна (твърде бързо според мен) и ме остави с омекнали колене, втренчена в него като пълна глупачка. Поне можех да се успокоя с това, че и той изглеждаше поразтърсен.
Когато се успокоихме той ме поведе след него, преплел пръсти с моите. Седнахме под едно дърво и започнахме да говорим. Разбира се това не беше истина. Доказателството беше налице, когато Алекс ми обясни, че любимият му филм е "27 сватби" и слуша Iron Maiden. Това според мен беше несъвместимо, но този сън и без това беше достатъчно странен.
Изведнъж се чу оглушителен шум. Ох боже мой, това беше будилникът ми. Бях забравила да го изключа предната вечер. Без да мога дори да се сбогувам с Алекс от сънищата ми, който беше доста подобрена версия на испанския, аз се озовах на пода, опитвайки се да се преборя със завивките.
Това беше прекалено. Да сънувам момчето, от което исках да стоя далеч! Исках да си ударя силен шамар, или да се ущипя, или да направя каквото и да е, стига да върна разумната,  рационално мислеща Виктория, която изчезна в деня, в който дойде това непоносимо красиво момче на име Алекс.
В момента ми трябваше Иви. Имах нужда от голяма доза разговори и по възможност храна и нови книги. Реших да й се обадя, за да излезем днес. Трябваше ми най-добрата ми приятелка. Спешно!

*За пореден път се извинявам за голямото закъснение на главата, но наистина съм доста заета в училище. Надявам се да ви харесва и ако е така, моля споделете мнението си с мен и гласувайте.*