Индиго

6.

От малка мразя болниците. Плашат ме. Старая се да не мисля за това докато пътувам на задната седалка на колата на майка си. Допреди три часа съм лежала в безсъзнание в една от безличните бели болнични стаи. Сега си припомнях събитията, последвали това.

Когато се събудих и видях бялата светлина над мен се уплаших. Оказа се, че съм в болнично легло и една мила на вид медицинска сестра стои над главата ми.

- О, ти се събуди. Вече си помислих, че никога няма да отвориш тези твои прекрасни очи - Тя се засмя. - Веднага ще повикам доктора.

- Моля ви, изчакайте! Как се озовах тук? - Бях объркана. Последният ми спомен беше как излизам от училище. Защо бях тук?

- Приятелят ти те донесе, миличка. Каза, че си паднала и си си ударила главата.

- Какъв приятел?

- Ами мисля че се казваше Алекс. Горкото момче изглеждаше страшно притеснено. - Пак се засмя. - За съжаление имаше някаква работа и веднага след като разбра, че си добре, си тръгна.

Защо, по дяволите, Алекс ме е донесъл в болницата? Не си спомнях да съм падала, а и той вече отдавна би трябвало да се е прибрал вкъщи, когато това е станало. Нищо не разбирах. После се сетих за думите на лекарката и се зачудих колко ли време е минало.

- Колко е часът?

- Около седем вечерта. - Олеле, мама сигурно е полудяла от притеснение.

- Може ли да се обадя на майка си?

- Разбира се. Чантата ти е на закачалката до вратата. Аз отивам да повикам доктора и веднага се връщам.

И така след още един час прекаран в болницата, слушайки какво трябва да правя ако ме заболи главата и успокоявайки майка ми, аз бях в колата й и се опитвах да обясня събитията от деня, въпреки че самата аз не ги разбирах напълно. Защо, за бога, Алекс е бил там и какво е станало? Не вярвах на историята с падането. Бях се замислила, докато гласът на майка ми не ме стресна.

- Слушаш ли ме изобщо, Виктория? - Беше наистина ядосана. Откакто й обясних какво е станало ми чете конско как трябва да бъда по-внимателна. Сякаш не знам!

- Да, мамо. Обещавам да внимавам повече.

Когато най после се прибрахме вкъщи се измъкнах в стаята си, казвайки, че ме боли главата. За съжаление дълго време не успях да заспя. Главата ми беше пълна с мисли. Утре Алекс Девънпорт иска или не иска ще ми обясни всичко! Бях сигурна в това. Щях да го накарам.