Индиго

5.

Картините се сменяха твърде бързо и не можех да различа отделните образи. Осъзнавах, че сънувам, но всичко просто беше твърде реално. Постепенно обаче действието се забави.
Озовах се в красива градина, бях заобиколена от уханни цветя кое от кое по - красиво. Чуваха се детски смях и разговори на хора. Явно бях на някакво градинско парти. Защо изобщо сънувам такова нещо? Никога не съм присъствала на подобно събитие! А всичко изглеждаше така, както винаги си бях представяла, че трябва да изглежда едно такова събиране. Хората бяха насядали на малки маси покрити с фини бели ленени покривки. Разговаряха и се смееха, а малки деца си играеха около прекрасно декоративно езеро, в което плуваха златни рибки. Единственото разлика от нормалното беше, че хората дори не докосваха чашите, а те сами се местеха от чинийките към устните им и обратно, а някои от децата се носеха на около педя над земята. Аз стоях отстрани и наблюдавах всичко това.
Мъж на средна възраст се приближи към мен. Изглеждаше ми странно познат, но не можех да си спомня откъде.
- Хайде, принцесо, не стой сама! Отиди и си играй с децата!
- Но татко, аз не ги познавам. - Защо, за бога, го нарекох така?!
- Тогава се запознай с тях. Та ти никога не си била от срамежливите. Можеш да им покажеш новия трик с водата, който научи от баба си.
- Ще опитам.
- Хайде. Отивай!
След по - малко от пет минути разговарях свободно с децата и си играех с тях. Те бяха на около шест години и усещах, че са ми връстници.
- Хей, искате ли да ви покажа един номер? - опитах се да си спомня на какво ме беше научила баба.
- Да, разбира се! - всички викаха на момчето, което се обади Ал.
Съсредоточих се и насочих всичките си мисли към водата в езерцето. Представих си че се завихря около мен и тя последва мислите ми. След малко се намирах в центъра на голям водовъртеж. За съжаление скоро се изморих и се опитах да върна водата, но не успях. Тя вече не ме слушаше. Изпаднах в паника и тя ме заля повличайки ме надолу в мрачните дълбини на езерото, което се оказа по-дълбоко, отколкото си мислех. Събудих се, задъхвайки се.

*Съжалявам, че от толкова време не съм качвала нова глава, но съм доста заета в училище. Може да съм допуснала някои правописни грешки, за които се извинявам предварително, защото писах текста на телефона си. Надявам се скоро да мога да кача продължение. Ще се радвам да науча мнението ви за тази част *