Днес беше денят на голямото ми пътуване и адски много се вълнувах! Събудих се от лармата на телефона си, изключих я и станах от леглото. Беше 5:30 и мисля, че един час щеше да ми стигне да се приготвя. Слязох долу и си направих сандвич с шунка, седнах на масата докато приключа, още всички спяха и затова гледах да съм тиха. След като примлючих взех телефона си, за да се обадя на Джес. Звънях дълго и продъкжително и най- накрая тя вдигна.
- Алоо... кой се обажда? - попита ме тя сънено.
- Събудили се, вече?
- Ели, КОЛКО Е ЧАСЪТ, ДА НЕ СМЕ ЗАКЪСНЕЛИ ЗА ПОЛЕТА... - разпищя се тя. В следващият миг се чу силно тупване - ОООХ, ГЛАВАТА МИ! - извика Джес.
- Укроти се малко ще събудиш цяла София , не сме закъснели, още е шест без петнайсет- казах аз през смях.
- Значи главата ми пострада напразно, така ли?- възмути се тя, а аз продължих да се смея. В следващите 5 - 6 минути обсъждахме какво смятаме да правим в Сидни, след това започнахме да се оправяме.
Излязох от банята и изсуших косата си, след това се заех с облеклото си, облякох къси черни панталонки с висока талия и бял, широк потник. Сложих си малко гланц за устни, взех си дамската чанта и тръгнах да слизам. Излязох от входа и видях Джес, която ме чакаше с огромна усмивка. Тръгнахме към летището, баща ми щеше да ни закара до там о затова стигнахме бързо. Чекирахме билетите и багажа си, сбогувах се с баща ми и се качихме на самолета. През повечето време с Джес слушахме музика, но по едно време се отпуснах назад и просто заспах.
- Ставай, Ели, след 5 минути кацаме! - каза Джес подскачайки.
Поизправих се и погледнах през прозорчето. Виждаше се целият Сидни, включително и операта, гледката беше просто неописуема, извадих телефона си и направих няколко снимки.
Когато слязохме от самолета на вън беше много топло. Вървейки из тълпата видяхме една жена държаща табелка
" Ели и Джес, добре дошли!". Тръгнахме към нея. След като запознахме тя ни закара до къщата, в която щяхме да отседнем. Когато я видях на живо щях да припадна, беше неописуема. Беше голяма къща на 2 етажа с двор и басейн в него. Влязохме вътре, а там беше още по- хубаво. Имаше огромен плазмен телевизор в хола и голям диван отпред, отляво беше кухнята ни, а в дясно беше стълбището което водеше към горният етаж, където имаше 4 спални и 2 бани. Оставих багажа си до вратата и тръгнах да се качвам нагоре, а Джес веднага отиде да изпробва телевизора. Докато се разхождах чух два гласа зад една от вратите, това сигурно бяха другите две победителки от състезанието. Приближих се малко и тъкмо да почукам и чух:
