ГТКас
Нещо погъделичка ръката ми и товорих очи и тохава видях най-прекрасното същество точно до мен. Аш спеше дълбоко и леко похъркваше, а един кичур от косата му беше паднал върху ръката ми. Протегнах се, за да взема телефона си и да вида колко е часа, най-вероятно беше рано, защото слънцето беше още ниско, за което съжалявах, защото в момента не виждах екрана на телефона си от него и обърках паролата поне пет пъти преди да вляза. Както и предположих, беше седем и половина. Не бях рочно по частта с ранното ставане, за това реших да си доспя, а и ми беше хубаво да лежа в прегръдката на Аш.
- Добро утро!- чух Аш зад мен и за това отворих очи о се обърнах.
- Добро утро,сънливко!- усмихнах се аз, гледайки го в очите.
- Какво имаш предвид, та нали аз те събудих?- попита той очудено.
- Да, но когато аз бях будна, ти пойъркваше- засмях се аз.
- Много ли се изложих?- попита той.
- Нищо подобно, а впрочем колко е часът?- поптах аз.
- Амиии... девет и половина, защо?
- О... нененене,сигурно в момента момичетата са се побъркали от тревоги по мен.
- Успокой се, сигурно са се досетили къде сме!- каза той и погали лицето ми.
В следващият момент някой нахлу в стаята с гръм и трясък.
- А, ето къде били влюбените птиченца!- възкликна Калъм.
- Калъм, защо влизаш с гръм и трясък в стаята ми и защо ми ровиш в гардероба?- попита Аш, леко нацупено, гледайки към чернокоското.
- Това си е моята стая!- възкликна Кал, продължавайки да ровичка.
- Напротив моята..... Ооо, по дяволите, объркал съм стаите снощи!- възмути се Аш и плесна челото си.
- Е, нали и аз това казах- отвърна Кал.
- Схаванах намека, махаме се- казах аз и влязох в банята, за да се преоблека, въпреки че ми беше много удобно с тениската на Аш.
Излязох и слязох към кухнята, щом влязох видях, че всички се бяха събрали и ядяха пица.
- Хора, сериозно ли, поръчали сте си пица, без да ми кажете!- измърморих аз и седнах до Немезида.
- Няма значение, какво се случи снощи?- попита Майки натъпкал едно парче пица в устата си и аз почти не се пукнах от смях. После видях, че Люк и Ели липсват.
- При мен нямаше нищо интересно, просто спахме. Ели и Люк къде са?
- Те излязоха да се поразходят- отговори Джес, ровейки се в телефона си.
- Ъхъммм.... а те.... сещате се... ходят ли?- пошитах аз увъртайки.
- Ами още не са сигурни, все пак снощи им беше първата среща, а и те не влязоха веднага заедно под завивките- изсмя се Калъм, който тъкмо влезе в кухнята.
- Хора, снощи нищо не се случи, разберете го- изпухтях аз.
- Даааа бе, повярвахме ви- засмя се Джес и после всички покрай нея. Нямаше как да се преборя с тези малоумници, за това просто се примирих и станах да си направя кафе.
