Г.Т. Ели
Адски много се радвах, че момчетата ни уредиха да останем в Сидни при тях. В момента се излежавах в леглото под леката светлина на ранните юлски лъчи, които влизаха през прозореца ми. не издържах повече да седя сама за това реших да проверя дали Люк се е събудил.Станах от леглото и отидох до съседната стая. Бавно отворих вратата и надниках вътре. Едвам сдържах смеха си. Люк беше паднал от леглото, но явно това не му пречеше да прекъсне сладкият си сън. Реших да го оставя да спи и тръгнах да излизам от стаята, когато чух гласа му.
- Дойде да ме видиш и след това ще излезеш просто ей така... без целувка за добро утро... след всичко, което направих вчера!- вече се беше изправил и седеше облегнат на стената, а гласът му беше дрезгав.
- Аа-ми... реших, че спиш. Не оценяваш ли моята загриженост за сладкия ти сън?!- казах аз, подхилквайки се леко.
Влязох вътре и затоворих вратата на стаята. След това отидох и се сгуших в него.
Но ето, че перфектният момент беше провален. Входната врата се тропна със силен трясък. Двамата с Люк се спогледахме и бързо слязохме долу. Какво направиха пак тези идиоти?
- Майки, успокой се, какво толкова е станало?- питаше Калъм, държейки неандерталеца за раменете.
- Какво става?- попита Люк.
- Майкъл дойде супер развълнуван и не казва защо- поясни Кал.
- Е, какво толкова е станало?- попитах аз. Отчасти бях малко ядосана, че ни развалиха момента.
- На някой да му се ходи до Бали?- ухили се червенокоското. А ние гледахме зяпнали.
В това време слезе Ащън.
- Майкъл, значи ти ме събуди!Чакай, защо е тази идиотска усмивка?
- Ще ходим в Бали- каза Калъм най- спокойно.
- Сериозно ли? Кога тръгваме?- запищя Аш и започна да подскача из хола като пале.
- Амиии... тук може би ще имаме проблем... полетът е в 12:00- съобщи Майки.
- Тогава да се захващаме да събудим момичетата. Аз ще събудя Джес!- каза Кал, потривайки ръце, а на лицето му се беше лепнала пакостлива усмивка.
Г.Т.Джес
Нощното небе беще осеяно със звезди. Луната грееше ярко, а светлината и се отразяваше в морето. Зад мен се простираха стотици тропически дървета, разцъфнали в прелестни цветове. Седях на голяма скала взирайки се в безкрайната плажна ивица в прегръдките на красиво момче. Започна бавно да се приближава и точно когато щяхме да слеем стните си в страстна целувка се събудих, защото един идиот беше решил да ме буди като скочи върху мен.
- Идиот такъв, махни се от мен, ще ми потрошиш костите..- виках аз.
- Добре де, ставам, само да знаеш, че полета е в 12, а сега е 9.
- Какъв полет?- попитах аз, мислейки си, че ми се причува в просъница.
- Отиваме в Бали!
Кал стана, дойде и ме вдигна на конче. Тръгна да бяга към стълбите, но при всяка врата, която минавахме аз бях в паника дали няма съвсем случайно да се размажа като палачинка на стената.
Щом събудихме и останалите, под събудихем имайте предвид: Кас я гъделичкахме, а Немезида получи сутрешния си душ, се събрахме да обсъдим плановете на закуска.
- Така... значи ще ходим в Бали за седмица?- попита Кас.
- Точно така!- възкликна Майки, нагъвйаки една плачинка.
Приключихме със закуската и започнахме да се оправяме за багажа. Отне ни един час, но накрая бахме готови. Кас едвам слезе по стълбите с трите си куфара. Боже, какво толкова носеше вътре. Аз напълних един и то само, заради слушалките и лаптопа. Но както и да е, качихме се в колата и тръгнахме към летището.
-------------------------------
Г.Т. Немезида
Полетът беше доста дълъг, но си зазлужаваше. Мястото беше истинско райско кътче. Всичко беше в зеленина, изпълнено с живот. Хотелът ни също не отстъпваше. Той представляваше множество малки къщички, с покриви от слама разположени по малки хълмчета.
Стигнахме до рецепцията на хотела, къде Кас веднага влезе в магазина за бижута, а Майки отиде да вземе ключовете за къщичките. Но по едно време ми изглеждаше, че нещо не е наред и отидохме да проверим какво става.
- Как така сте дали нашите две бунгала за по читирима?- възмущаваше се Майки.
- Какво е станало?- попита Люк.
- Дали са нашите запазени бунгала и сега са останали само двуместни.
- Човек, това е дори още по-хубаво!- ухили се мазно Кал.
- Какво си намислил?- попита Джес, която явно усети мислите на Калъм.
- Ще се разпределим по двойки: аз и Джес, Люк и Ели, Кас и Аш и Немезида и Майки!- каза Кал, доволен от идеята си.
- Хей, страхотна идея!- възкликна Аш.
Взехме ключовете и се отправихме към бунгалата.
Честита нова година!Пожелавам ви всищко най-хубаво.
Съжалявам, че не съм писала от много време, но нямах нито идеи, нито време, но сега най-сетне ми дойде вдъхновение и може да напиша нова глава дори още утре. Изразявайте мнение в коментарите и харесвайте!
