Г.Т.Ели
Станах към девет и половина и понеже не ми се излизаше от топлите завивки, реших просто да си пусна музика и да си лежа. Пуснах си Green Day и тъкмо, когато се бях унесла в мелодията на песента чух силен сблъсък на метал с метал и аларма на кола след това. Скочих от леглото си и макар и че бяй само по къси панталонки и огромна тениска, която впрочем беше на Люк, се затичах бързо по стълбите надолу. Входната врата беше отворена и щом излязох видях всички скупчени на групичка да гледат нещо. Отидох до Немезида и я попитах:
- Какво става, да не би да ни бомбандират?
- Аш реши да се опита да научи Кас как да кара кола и резултатите не са много добри- процеди Немезида през неконтролируемият си смях.
Проправих си малко път между останалите и какво заваравам.
- Колата ми!!!Какво направи с колата ми?- викаше Аш, който още не осъзнаваше какво се бе случило. Предницата на черният джип на Аш беше смазана в кофите за боклук до тротоара пред къщата.
- Не съм виновна аз, трябваше да сложат обозначителни табелки на тия копченца!-защити се Кас.
- Съвсем ясно ти казах, дръпни лоста и натисни спирачките!
- Тези двамата са безнадеждни, единият няма да спре да се защитава докато не го признаят за невинен, а другият няма да преглътне лесно факта, че току що някой смаза Грейси- въздъхна Люк, хващайки челото си с ръка.
- Коя е Грейси?- попитах аз повдигайки вежда.
- Скъпоценната му кола.
- Защо, по дяволите, колата се казва Грейси?.... Не, чакай, всъщност не искам да разбирам.
- Впрочем, харесвам пижамата ти- каза Люк, гледайки тениската, с която бях облечена.
- Ха-ха,много забавно, Хемингс- казах аз съркастично.
- Талант!
Сръчках го в реброто и реших да се прибера в къщата, защото все пак чак сега осъзнах, че излязох само по пижама и чехли на улицата пред всичките съседи. Останалите последваха примера ми и влязоха вътре, освен Аш, който изглеждаше малко детенце на което само сгазили плюшеното мече.
Взех си бърз душ, който успя да ме ободри и се приведох във вид. Сресах буйната си коса и я хванах с няколко фиби назад, бях с къси дънкови панталонки и широка тениска със Снупи. Слязох долу и се зспътих към кухнята от където ухаеша адски вкусно. Когато влязох Кас тъкмо вадеше голям, още горещ, кеКс от фурната, а всички останали на масата нагъвааха какво ли не, за което им се чудих, защото кексът изглеждаше превъзходно. Наместих се между Люк и Джес и попитах:
- Хора, защо не нападате кекса?
- Кас го направи специално, за да се реваншира на Аш- измънка Джес.
Станах от масата и отидох до Кас и я погледнах с кучешка муцунка.
- Може ли едно палченце? - излигавих се аз като двегодишно.
- Но той е за....... Ох, не мога да ти откажа!- въздъхна тя и ми даде голямо парче от сладкиша.
Грабнах го бързо, но се изгорих и затова първо реших да го увия със салфетка и се върнах на мястото си.
- Ти... но как.....- запелтечи Люк.
- Талант!
Той ме погледна криво и продължи да яде парчето си пица, а аз отхапах от горещият кекс, който беше божествен.
Г.Т.Кас
Помолих да ми отоворят входната врата и се запътих към дечко. Понеже бях на платформи няколко пъти се спунах и щях да изпусна горещата форма, но накрая овладях положението. Приближих се бавно до него и седнах на набръчкания капак.
- Аш....- запонах аз.
- Какво...
- Понеже изключително много съжалявам за колата ти...- но той ме прекъсна.
-Грейси!
- Моля?- попитах аз учудено.
- Казва се, Грейси.
- Аха, ясно, ти нося изненада- казах аз и обгръщайки го с ръце, поставих печивото пред очите му.
- Оооо, много мило, Кас, точно както го правеше баба ми!- каза той правейки се, че избърсва сълза, въпреки че изглеждаше точно все едно всеки момент ще заплаче.
- Да не би да намекваш, че се държа като бабичка!- възмутох се аз.
- Нищо подобно, кифличке!- извини се той.
- А сега да не би да казваш, че съм дебела?
- Просто се целунете и да се свършва!- чу се гласът на Люк от къщата и щом се завъртях видях как всички са се скупчили на прозореца в хола и ни гледат.
- Я млъквай, шаран такъв!- отвърнах му аз и в този момент Аш хвана лицето ми в ръцете си, завъртя го към себе си, така че погледтите ни да се засичат и ме целуна. Устните му бяха нежни и при докосването им с моите имах чувството, че хиляди пеперуди пърхат в мен.
Хора, съжалявам, че толкова закъснях с новата глава, да прощавате за грешките и моля ви харесвайте и коментирайте! Обичам ви, много!❤❤❤
