Г.Т. Ели
Днес беше третият ден от ваканцията ни в Сидни. Вчера след като изгледахме филма си говорехме и към четири следобед се сбогувахме с момчетата и се прибрахме вкъщи. До вечерта правихме какви ли не глупости, акрая си пуснахме "Лабиринтът: В обгорените земи". Естествено не сме го гледали толкова съсредоточено, защото през повечето време се целихме с пуканки, бихме се с въглавници( от което Кас пострада, защото се спъна в кабела на телевизора и падна, забивайки нос в земята) и накрая всички бяхме толкова уморени, че просто си влязихме по стаите, казвайки си лека нощ и заспахме.
На сутринта се събудих отново доста рано, за това станах, облякох си къси спортни панталонки и широка тениска и слязох да си взема нещо за закуска. Долу намерих Джес, която седеше пред хладилника и мислеше какво да си избере.
- Добро утро- казах и аз приближавайки се отзад.
- Здрасти, Ели- каза тя продължавайки да гледа в хладилника.
- Хей, защо да не си направим палачинки- попитах аз.
- Страхотна идея- усмихна се Джес, но после настроението и се развали- но ще подпалим цялата кухня.
- Да, права си, но нека да пробваме.
Така се започна голямото мацане. Извадихме яйцата, брашното и всичко останало, което ни е необходимо и започнахме.
След около 20 минути вече бяхме напълно готови. Не беше завярване, но нито запалихме кухнята,нито нещо подобно, а отгоре на всичкото палачинките станаха страхотни. Извадих две чинии, една за мен и една за Джес, а в това време тя се беше качила на един стол и се опитваше да свали един буркан с нутела, накрая успя. Седнахме на масата и започнахме да ядем.
- На палачинки ли ми мирише?- чух Кас да пита от стълбището.
- Мхъм- измънкахме ние, защото устите ни бяха пълни.
Когато тя слезе и видя огромните чинии с палачинки и буркана с нутелата беше толкова щастлива, че само подскачаше и казваше колко много ни обича, но само след броени секунди тя млъкна, защото устата и беше запушена от една палачинка. След като приключихме решихме да се обадим на момчетата и да ги питаме какви са им плановете за днес. Отидохме и седнахме на дивана и тъкмо преди да им се обадя, покрай нас профуча Немезида.
- Добро утро, поспаланке- каза и Кас.
- Добро утро- отвърна тя обувайки лилавите си кецове.
- За къде си се разбързала?- попитах я аз.
- Амиии... имам мално работа- отвърна тя.
- И каква е.... - попита Кас и в следващият момент вратата се трясна и Немезида вече я нямаше.
- Днес е много странна- каза Джес, гледайки учудено.
- Е, да звъня ли на момчетата- казах аз, връщайки останалите на предишната ни тема.
- А ти от къде им имаш телефона и на кой точно...- попита Кас, но в същото време по телефона се чу:
