Г.Т. Ели
С Люк взехме багажа и тръгнахме по една тясна пътечка към бунагалата. Щом стигнахме видяхме много малки къщички разположени върху склоновете на планината. Гледката беше възхитителна, но багажа ни просто тежеше прекалено много затова побързахме. Завъртях ключа и отворих вратата. Вътре беше доста широко, имаше голямо двойно легло, а до него от двете страни по едно малко нощно шкафче. Гардеробът беше огромен, но за жалост само един. Хвърлих багажа пред банята и излязох на просторната тераса, с дървен под и две сгъваеми столчета. Подпрях се на парапета, за да не падна зашеметена от гледката. Навсякъде около нас се простираше зеленина и красиви екзотични цветя, а от лявата страна се виждаше морето и златистият плаж. Усетих как Люк се приближава, обвива кръста ми с ръце и подпря брадичката си на рамото ми.
- Не е ли просто възхитително?- попита той, но аз бях твърде зашеметена, за да му отговоря, затова просто казах едно "Мхм".
Обърнах се към него обвила врата му с ръцете си и в този момент някой рязко отвори вратата.
- Хора, хайде да ходим на плаж!- възкликна радостно Майкъл.
- Добре, след 15 минути на плажа- каза Люк.
Аз го погледнах сърдито, защото Майки ни провали момента, но той разбра това, затова просто ми каза:
- Ще довършим тази работа по-късно- и остави нежна целувка върху устните ми.
Извадих си тъмно синият бански на бели раета и отидох в банята да се облека. Щом бях готова сресах леко косата си и я оставих да пада по раменете ми, сложих си къси дънков панталонки и широк бял потник, взех си слънчевите очила и с Люк тръгнахме към плажа.
Там вече ни чакаха Джес и Кал, които спореха за нещо. Охх... тези двамата кога ще спрат да се държат като бебета и ще разберат, че са създадени един за друг.
- Хей, какво става?- попитах Джес.
- Защо никой не каза, че леглата са за двама!- възкликна тя подразнено.
- Първо какво очакваше под двойна стая, второ така или иначе с Кал ходите и не е като да не сте спали двамата- казах и леко се изкикотих.
- Люк, моля те поне ти бъди разумен- мрънкаше Джесика, но Люк просто седеше и се смееше редом с мен и Кал.
- Хайде де няма да режат леглото на две специално на две заради теб, а и спокойно аз не хапя... е, поне не много..-каза
Кал и продължи да се хили, а ние с Люк вече умирахме от смях.
Джес беше побесняла. Взе кофичката с вода на едно детенце, което се опитваше да се направи пясъчен замък и я изля върху Калъм. За миг той придоби сериозно изражение заради, което тя леко се стресна... той се приближаваше бавно към нея, а с всяка негова крачка тя отстъпваше все по- назад. Изведнъж той я хвана на ръце и тръгна към водата, а тя пищеше и риташе на посоки.
