Към осем и нещо най- сетне стигнахме къщата на момчетата, след като Джес обърка пътя поне три пъти макари да си беше включила GPS-а. Къщата доста приличаше на нашата само, че беше пълна с тинейджъри. Поогледахме се за последно и почукахме на вратата.
- Здравейте, момичета, предполагам, че вие сте победителките от конкурса!- каза Калъм от 5SOS.
- Да, точно.. така...- измънка Джес, изчервила се. Тя слушаше групата от една година и беше хлътнала по Кал. След няколко секунди неловко мълчане, Кал каза:
- Е, няма ли да влезнете, папртито е тук вътре.
Вътре имаше голям плазмен телвизор( като нашият), а на стената до него бяха окачени някои от китарите им. Вървяхме след Калъм и се стараехме да не изглеждаме адски впечатлени като най- обикновени фенки, но просто нямаше как, детската ни мечта с Джес най-сетне се сбъдна. Изведнъж някой ме ощипа. Обърнах се и видях високо момче, с руса коса и сини очи, тоест Люк Хемингс.
- Защо го направи?- попитах аз разтривайки ръката си.
- Трябваше да ти докажа, че не сънуваш- възкликна той, явно му беше много забавно, защото усмивката му беше до ушите.
- Е, вече ще знам, умнико!- засмях се аз и го изръгах в ребрата.
- Сега да минем по същество, аз съм.... - започна да говори русокоското, но аз го прекъснах.
- Знам много добре кой си, Хемингс, аз съм Ели, приятно ми е!- казах аз и му подадох ръката си.
Той се приближи до мен и ме гушна в мечешка прегръдка, а ръцете му бяха толкова силни, че нямаше как да се измъкна.
- Хемингс, пусни ме или ще се задуша!- казах аз и в момента, в който той ме пусна аз започнах да кашлям. Щом се оправих вдигнах поглед към него и го попитах:
- Защо ме гледаш така, да не би да съм се изцапала или Фенрис ми е на главата?
- Кой.... какво.. не... нека да отидем при останалите от групата- каза той заеквайки, положи ръка на рамото ми и започнахме да си провираме път през тълпата към задният двор, къде открихме във водата да се борят Немезида, Кал и Майкъл,а Джес се опитваше да ги разтърве.
- Какво изпуснахме?- попитах аз, едвам здържайки смеха си.
- Дълга история.. - каза Кас, която се опитваше да остане суха, което беше трудно, защото малоумниците в басейна се плискаха. Изведнъж се чу силно ЦОП! и Кас се оказа цялата мокра.
- ЪРГХХХХ, КОЙ ТЪПАНАР МЕ ИЗМОКРИ ЦЯЛАТА!!!- изкрещя тя, но в това време отзад дойде Аш, който я хвана през кръста и скочи с нея в басейна.
Смеейки се като луда тръгнах да влизам в къщата, за да си взема нещо за пиене, но нечии мокри ръце ме вдигнаха на рамо и ссе затичаха към басейна.
- ХЕМИНГС, ПУСНИ МЕ ВЕДНАГА НА ЗЕМЯТА!!!- виках аз ядосано, макар и че ми беше доста забавно.
Той рязко спря и просто отсече със сериозен глас:
- Няма.
Усещах, че това е "затишие пред буря" и всъщност така си беше, след точно 1 секунда той скочи в басейна, държейки мен на рамото си.
И така накрая всички се оказахме в басейна лигавещи се като 5 годишни.
След половин час, решихме да излезем от водата и седнахме на шезлонзите, като аз бях на един с Люк и Кас, на съседният бяха Кал и Джес, а на най- крайният- Немезида и Аш. Така седяхме там доста дълго и си говорехме. Към полунощ гостите си тръгнаха и беше дошло време да се сбогуваме.
- Момчета, ние ще тръгваме, защото без друго трябва да си вземем по един душ,защото сме мокри до кости- каза Немезида.
- Не трябва да се разхождате в това време по улиците на Сидни, а и къщата ви не е наблизо, може да останете у нас.- предложи Кал.
- Нали имате кола, ще ни закарате до нас- казах аз.
- Само, че бензина ни е свършил- допълни Аш.
- Вие сериозно ли?- поита Кас учудено- Доста се постарахте да ни убедите да спим у вас, затова ще останем.
Момчетата направо пърхаха от щастие, затова ние се засмяхме. Скоро ние влязохме по баните им( за щастие имаха 4 ), а те се изкъпаха на външните душове. За нещастие късно се сетихме за една малка подробност:
- Момичета, а какво ще облечем, дрехите ни са мокри?- попита Кас.
Влязохме в стаите на момчетата и започнахме да ровим по гардеробите.
Г.Т. Джес.
Започнах да ровя в гардероба в една от стаите, не знам на кой точно беше, когато изведнъж вътре влезе Кал по боксерки.
- Ъъъъ.... какво правиш в стаята ми?- попита той охлеждайки ме от глава до пети,а аз се изчервих, защото бях само по една хавлия, която едвам покриваше задника ми.
- Ти какво мислиш, търся нещо да облека!- сопна се тя продължавайки да рови.
- Намен така си ми харесваш- каза той ухилен.
- Млъквай, Кал.
Извадих един чифт черни дънки и една черна тениска на AC/DC и тръгнах към банята да се преоблека. Изсуших си набързо косата, колкото да не ми мокри дрехите и излязох.
- Много си сладка с моите дрехи- каза Калъм, който беше облякъл къси шорти и бял широк потник.
- Мерси- усмихнах се аз и отново леко се изчервих.
- Щом ти си в моята стая, това значи ли, че в другите спални са останалите?- попита Кал.
- Ъъъъ....
- Трябва веднага да кажа на момчетата- отиде до прозореца и тъкмо да викне Майки, Люк и Аш, когато аз натиках един мръсен чорап в устата му. Той го изплю хвана ме за кръста и ме бутна на леглото, след това легна зад мен и ме гушна.
- Какво си мислиш, че правиш Хууд?- попитах аз.
- Вземам те за през нощта- каза той и се засмя леко.
Нямаше смисъл да се боря, ръката му беше прекалено тежка, за да я помръдна, а и ме беше хванал много здраво, отпуснах се и скоро заспах.
Ето я и новата глава, хора! Надявам се да ви е допаднала и съжалявам ако има правописни грешки, но бях доста уморена, гласувайте и коментирайте ако ви е харесала!
