What Is Love (ЕХО)

В даскало

Сутринта се събудих в 6:50, оправих се за училище и тръгнах. Постарах се да изглеждам що-годе добре. Пристигнах в училище, рано както винаги и влязох в класната стая.
-Паам!!- Бет извика тичайки към мен и ме гушна.
Не ме остави да си махна раницата от гърба и ме дръпна до нейния чин. Седнахме отгоре му и започна да ме разпитва.
- Еее, хайде казвай!!- нетърпеливо ме ръчкаше тя.
- Амии.. То.. Такова...- заеквах аз.
- Просто кажи!!
- Ами.. Бях в супермаркета и там срещнах Чани...- Бет се изкикоти тихо след думите ми- ..иии цял ден се разхождахме... Накрая той ме покани на нещо като среща....- продължих аз гледайки надолу, играеки с пръстите си, а Бет изглеждаше още по-радостна и от преди малко.- И на срещата се целунахме и после дойде у нас и така..- заключих най-накрая.
- Ааа!! И сега какво?- извика Бет.
- Аами.. Не знам какви сме.. В смисъл не ми е предлагал...
- Е, ами ще трябва да разберем!
- Нее! Не си го и помисляй! Той сам ще се сети да ми предложи и без да му намекваш разни неща..
- Окей, като искаш.. Но ще ви наблюдавам!- започна да ме сочи и се усмихна мазно, а аз започнах да се хиля на лицето й. Попринцип се смеем ужасно! Приличаме на лами!
Продължихме да си говорим и скоро всички бяха в класната стая. По едно време, докато си говорехме четирите, усетих нечии ръце да преминават през кръста ми. Обърнах се рязко и видях, че това беше Чани. Гушнахме се силно, а Ан, Бет и Лиз ни гледаха с мръснишки погледи. След малко се отделихме и той поздрави другите. След няколко минутки започнахме час, така че не можахме много да си поговорим. Имахме математика. През часа беше скучно, както винаги, но в един момент усетих ръката на Чан върху моята да преплита пръстите си в моите. Погледнах го в очите, но след малко се загледах в устните му. И той гледаше моите. Исках да го целуна, а той май също..
-Хей...- прошепнах аз, за да избегнем целувката и да стане неловко пред класа и учитеклата.-Ъмм... Корейския... Става ли днес? У вас?- имах чувството, че звуча нахално за това че се бутам у тях.
- Да.. Да, разбира се..- отплесна поглед от устните ми, към очите ми и разтърси глава.- качи се на моя автобус днес и така..
- Добре хубаво.., ще има ли някой у вас?- продължавах да шепна.
- Не, майка ми ще е на работа още, така че не се притеснявай..
След малко върнахме погледите си в тетрадките и продължихме да пишем задачите.
Като дойде междучасието, аз директно извиках шматките ми на затънтеното място на терасата, за да им разкажа за неделята. А Чан, като видя, че излизам с тях на терасата, отиде при момчетата.
Разказах им и стигнах до частта, където не знам какви сме сега.
- Та така... Не знам какво точно се случва сега с нас.. Не ми е предлагал..
- Чакай малко... Не ни каза какво правихте у вас!-каза с подозрителен поглед Ан.
- Ан! Не сме го правили!
- Ее от къде да знам, може да сте се разгорещили двамката- повдигна рамене невинно и ме сръчка с лакат. Изведнъж сериозният ми поглед премина в смях.. Не знам защо, но постоянно им се смея, дори без причина, а те като ме чуят, започват и те.
От името на Чан:
Хмм, чудех се какво толкова тайно има да им казва, че да ги завлече в другия край на терасата. Знам, че не трябва да ум се меся но... Съм любопитен.
Изведнъж Дейв наруши мислите ми, махайки с ръка пред лицето ми.
- Какво си се умислил?- попита той.
- Аа.. Нищо, чудя се какво си говорят момичетата, но няма да им се меся...
- Ясно! Мен не ме интересува личното им пространство, отивам да ги подслушвам!- обяви той и закрачи уверено към терасата. Аз избухнах в смях, както и другите момчета и започнах да го дърпам за ръката, да не ходи, но той се отскубна и не можах да го спра.
От името на Дейв:
Запътих се на пръсти към мястото, където бяха момичетата, за да не ме чуят и се заслушах в разговора им, скрит зад един ъгъл. Единственото нещо, което чух беше гласа на Ан. Тя каза "..може да сте се разгорещили двамката!" и от там нататъка- смях! Затичах се към стаята и....
Здравейте! Сигурно вече ви е станала скучна историята, съжалявам за което😓... Надявам се натам да стане по-интересно. Обичам ви!💖 Благодаря!