What Is Love (ЕХО)

Идването в България

При момчетата:
•Неутрал•
     Сухо, най-отговорният от компанията събуди всички в 9:00. Всички станаха и започнаха да търкат очи мрънкайки. Облякоха се и слязоха в кухнята (живеят на едно място, защото им излиза по-евтино, а и искат да са заедно) по нарежданията на Сухо.
     - Нали знаете какво ще се случва в един и половина днес, на обяд?! -попита Сухо, застанал пред масата.
      - Боже! За малко забравих! Сега разбрах защо ни събуди..- присети се Лухан.
      - Трябва да си приготвим багажите!- напомни им Сухо.- Хайде, отивайте!
      - Чакай да закусваме де!- недоволстваше Крис със сутрешния си дрезгав глас.
      - Заемам се..- Кюнгсу вдигна ръка и се запъти бавно към кухнята.
      Докато готвеше, останалите си измиха зъбите и направиха нормалните неща за една сутрин.
     Когато храната беше готова закусиха омлети и някакви меса и отидоха да си оправят багажите.
    Към 12:00 излязоха от къщата си и пътуваха до летището към половин час.
      *в едната кола*
   - Нали знаете каква ще е процедурата?- попита Сухо.
   - Не мисля... - каза Бек.
    - Просто кажи!- подтикна го Сехун.
     - Добре.. Значи, когато кацнем в България, звъним на Чан да му кажем, че братовчедите му са искали да му предадем, че ще му идват на гости и трябва да ги вземе от летището.
      - А... Не схващам защо да ни повярва, че братовчедите му ще искат от нас да му предадем...-не рзбираше Лухан.
       - Нали има нов български номер, ще кажем, че те му го нямат или нещо такова...- отговори Сухо.
       Когато стигнаха на летището и дойде време да оставят куфарите си и да дадат паспортите си, се оказа, че е станала някаква грешка с билетите и е продаден един билет повече отколкото са местата в самолета. И този билет беше на Крис.
       - Не може ли да седне на седалката на някоя стюардеса?!- разправяше се Тао.
       - Съжалявам, но не може. Следващия полет за София е вдругиден от 10:00 сутринта. Моля ви да ни извините за грешката.- насмете се мъжът.
      - Не не.. Не можем да оставим Крис сам тук!- заяви Шумин.
       - Добре, веднага идвам!- чу се женски глас някъде отстрани и момчетата се обърнаха.
       Беше някаква жена с мъжа си, която също щеше да пътува за София.
      - Трябва бързо да отидем при сестра ми! Ще пътуваме другата седмица! Родила е!!- каза тя въодушевено на мъжа си и избягаха от летището, оставяйки билетите при жената на "Check бюрото", след което тя натисна копчето на микрофона и обяви, че има два свободни билета за полет до София. Това означава, че има място за Крис! Момчетата отново обърнаха глави към мъжът зад бюрото и набутаха куфарите и паспортите си. Общовзето вече закъсняваха за полета, след като ги забавиха толкова и се наложи да тичат възможно най-бързо към самолета.
        - Гащите ми падат!- мрънкаше Кай докато тичаше. Никой не му обърна внимание, обаче след малко Сехун го настигна и му вдигна панталоните, докато търчаха.- Какво по дяво... Добре все тая, мерси!- извика Кай на Сехун, който нищо не отговори.
      Слава Богу един човек, работещ на летището, ги промъкна през големите опашки на гишетата и в крайна сметка стигнаха навреме. Чакаше ги дълъг път.