What Is Love (ЕХО)

Но.. Може една целувка по бузата!

За наша изненада там имаше някакво малко момченце с щръкнали ушички като на Чани, което си играеше на Нинтендо. То погледна към нас. Беше адски сладко.
     - Ей ти не си ли на занималния?- попита очудено Чан.
     - Не, днес госпожата отсъства.- преди да забие поглед в Нинтендото отново, ме погледна и се усмихна.- Кое е това момиче, тя гадже ли ти е, а?- стана от дивана и дойде пред мен- Ако не сте заедно, аз съм тук.- каза и ми намигна сакато.
     Аз тръгнах да се смея обаче се сдържах и му отвърнах:
      -Сладък си, но съм малко голяма... Така че ти давам само една целувка по бузата..
      - Наистина ли?!- извика детето.
      - Пам не е нужно...- каза с неловкост в гласа си Чани, но вече момченцето беше застанало, чакайки и го цунках по бузата. Знаех какво е да харесваш някого по-голям от теб, а той теб- не. Като бях на седем харесвах едно момче на 12 години. Знаеше, че го харесвам и само ме дразнеше, като се правеше че ще ме целуне по бузата и неща от този сорт...
      - Йее! - детенцето заподскача радостно и се затича към стаята си.
      - Ъх... Извинявай... - Чани се хвана за челото - между другото това е брат ми, МинХюк.
     - Не, не няма нищо! Влязох му в положението..- усмихнах се аз, а той ме погледна с поглед „REALLY, NIGGA?", след което му се изсмях.
   Качихме се в стаята му. Имаше някаква купчина учебници на пода и докато ходех назад, оглеждайки вещите му, се спънах и паднах на леглото. Чани ме видя в това положение и седна до мен.
        - Пак ли?- изсмя ми се в лицето.
        - Мдаа...- въздъхнах, но после се изкикотих и аз.
    Тръгнах да се изправям, обаче Чан ме бутна и се озовах отново в легнало положение. Качи се върху мен, а аз просто си седях и го наблюдавах. Започна да ме целува и едната му ръка се движеше по бедрото ми, а другата беше под гърба ми. Лека, полека вкара и езика си, а аз му отвърнах със същото.
      - Чан...Чан..-казах тихо, докато се бяхме отделили за малко да си поемем въздух- брат ти е тук..
      - Няма нищо...- отвърна набързо и продължи да ме целува. Беше ми приятно, но не исках брат му да влезе и да стане свидетел на това, а и дойдох с друга цел... Опа! Това ми напомни, че забравих да предупредя мама, че ще съм на гости на...ами да кажем на Лиз. Рязко се отдръпнах от Чани, а той ме погледна въпросително.
     - Забравих да й кажа!- казах бързо, докато търсех телефона си на шкафа до леглото.
     - Какво? На кого какво да кажеш?
     - На мама, че съм на гости.. До колко да остана тук?
     - Не знам сега колко е часа?
     Погледнах телефона си, за да видя.
     - Три и половина.
     - Ами питай до колко те пуска.
     Набрах мама и след малко ми вдигна.
     - А-ало?- плахо казах аз в случай, че е вкъщи и знае, че не съм там.
     - Дам?
     - Ъмм.. Как си? Какво правиш? - започнах предпазливо.
     - Ами добре съм, още ходя нагоре надолу по работа.. Ти?
     - Мм.. Нищо.. Исках да те попитам дали може да остана в.. Лиз до.. Колкото кажеш.- вече говорех спокойно.
     -Ами пускам те до седем часá, но само ако учите!
     - О, благодаря! Ще учим, ще учим!
     - Само да ми изкараш някоя двойка..!
     - Няма, няма. Хайде чао!
     - Чао! И умната!- каза с леко подозрителен глас и затвори.
     - Пуска ме до седем.-казах на Чани.
     - Супер! А ти защо толкова се притесняваш.. В смисъл какво толкова е станало, че си останала на гости у приятел?
     - Оо.. Нямаш си представа! Веднъж след училище останах в къщата на Бет за около час и тя ми звънна.. Такова конско ми изчете... Просто иска да имам добри оцнки, а то няма как да учиш, като си с приятелки или в случая.. приятел...
      - Май много те притиска... Но това няма значение.. Сега си с мен и искам да си спокойна.- понечи да ме целуне, но нещо издрънча.
Лаптопа му седеше на бюрото отсреща и се оказа, че му звънят по Скайп. Погледна с досада към лаптопа и стана. Бяха момчетата. Отидох при Чани, но нямаше повече място на стола му. Направи ми знак да седна в него. Така и направих. Сгуших се в него и започнаха разговора си.
        Неутрален:
    Този път Лухан седеше най- отпред, но и не бяха всички. До него бяха само Крис, Шумин и Чен. Останалите си имаха друга работа.
      - Ей, хюнг! Как сте? Нещо ми изглежда, че сте сближили от последния път.
      - Да така е!- каза Чани с усмивка и погледна към Пам.
      - Е..  Липсваме ли ти?
      - Естествено!!
      - Колкото да се видим ли?- попита с лукава усмивка Лулу.
      - Хюнг, какво говориш..? Да! Разбира се!
      - Е супер, защото... Ами нищо, всъщност.. Сега се сетих, че Д.О ме помоли да му помогна с кимчито.. Чао!
      - Д.О никога не иска помощ за...- не можа да довърши Чан, защото Лухан затвори.
      При момчетата:
   Лухан: За малко да се изпусна за онова!
   Сехун: Е нищо! Те така и така ще разберат скоро.
    Всички в един глас: Да! Споко!
   След тази странна случка всички да говорят по едно и също време, толкова идентично, всички започнаха да се смеят и да си казват "ДЖИНКС!" (нали знаете, когато кажете едно и също нещо с приятел и си казвате "джинкс!")
     При Пам и Чан:
   След малко се съдредоточиха и започнаха с някои основни изрази. И двамата се смееха на начин, по който Пам ги изговаряше. Като цяло бързо се учеше все пак! После научиха и за училище и дойде време Пам да си тръгва. Той я изпрати до тях с градския транспорт.