What Is Love (ЕХО)

Признание на чувства

Тичахме към мястото. Беше тъмно, добре че имаше улични лампи!
       Стигнахме до Моста на влюбените. 
      От името на Чан:
     - Тази вечер има метероитен дъжд... Реших че ще искаш да погледаме...- казах аз малко нервно, защото не знаех дали обича такива работи.
     - Наистина ли?! Винаги съм искала да видя такъв!- каза тя радостно. Много се облекчих, когато чух това.
     Нямаше пейки, затова седяхме прави, гледайки звездното небе. По едно време погледнах към Пам и видях, че леко трепери от студ.
      - Леле! Та ти трепериш! Ела тук.- направих й знак да дойде по-близо до мен и я прегърнах силно, обвивайки я с якето си(да уточня- тя беше с лице към мен). Тя малко се ококори в първия момент, но после като че ли се отпусна и подпря главата и ръцете си на гърдите ми. Беше много приятно. Да си седим така, само двамата, и да не казваме нищо...
      От името на Пам:
   Леле, беше ми адски хубаво да седим така..беше толкова уютно.
По едно време усетих, че Чан гали косата ми. Погледнах го в очите, обаче се изчервих и отново сведох глава. Той повдигна брадичката ми, лицата ни бяха много близо едно до друго.
       - Още от първия път, който те видях, се влюбих.- каза той с дълбокия си глас.
       - А..аз..- не можах да кажа нищо, защото той ми запуши устата с целувка. Отново се ококорих, но после си затворих очите и се отпуснах. Отдадох се на целувката. Позволих му езикът му да влезе. И двамата задълбочихме целувката. Аз обгърнах врата му и с двете си ръце, а той пусна якето и сложи едната си ръка на кръста ми, а другата обикаляше страните на лицето ми. Но в един МНОГО неподходящ момент телефона ми звънна и развали всичко! Отделихме се един от друг, а Чан се почеша зад врата и погледна някъде другаде.
     -Ъхх.. Мама е.- казах с досада и извъртях очи.- Да!-вдигнах телефона.
     - Здравей мила! Да знаеш, че аз тази вечер ще съм на дискотека и няма да се прибера до утре към следобяд. Имаш ли ключ от къщи?
      -Ъм, да!- казах с лека усмивка.
      - А има ли кой да те закара вкъщи?- попита тя.
      - Да! Да, има!- вече едвам си сдържах радостта.
      - Е, добре тогава, чао!
      - Чао!- казах и бързо затворих.

      -Чан!-викнах радостно и скокнах.- Мама няма да е вкъщи тази вечер и няма да се върне до утре към следобяд!!- говорех силно с голяма усмивка на лицето си и хванах страните на якето му.
       - Така ли?! Супер!-каза също толкова радостно той. Много ми харесва и двамата да говорим по този начин.
       - Ее.. Искаш ли да дойдеш у нас?- попитах и отново подръпнах страните на якето.
       - Естествено! Хайде! Да тръваме!- каза той и отново ме повлече за ръката. Този път тичахме към колата.
     Нямаше трафик и стигнахме бързо до вкъщи. Отворих портата и Чан паркира на малкото паркингче. Слязохме от колата и този път аз го дърпах за ръката до входа. Отключих бързо, отново го хванах и се затичахме нагоре по стълбите. Докато го водех към етажа, на който е апартамента ни, в бързината стъпих на ръба на стълбата и залитнах назад. Слава Богу Чани беше зад мен и ме хвана като булка. Спогледахме се и се задмяхме.
       -Вече можеш да ме пуснеш.- казах след малко.
      - Мога, но не искам!- каза той и продължи да изкачва стълбите, а аз си седях в същата позиция, но го гушнах, за да не падна.
     Най-накрая стигнахме спартамента. Той ме пусна и побързах да отключа....

    Ето я четвъртата част! Надявам се да ви е харесала. Съжалявам, че не съм писала от няколко дена... Вече реших да пиша по-кратки глави. LOVE YOU😘