What Is Love (ЕХО)

Вие гаджета ли сте?

   Затичах се към стаята и влязох вътре. Отидох при Чан, казах му какво съм чул и се подсмихнах перверзно. А той сякаш да замаже положението започна да се смее звучно, но изведнъж спря и се загледа в пода.
      От името на Чани:
   Боже! От притеснение започнах да се смея истерично, но като видях, че Дейв ме гледа с онзи поглед се спрях изведнъж и се загледах в пода.
      -Хах.. Ами.. Шегуват си се...😅- казах нервно и то по най-смотания начин.
      - Ее, братле от какво се притесняваш, тва е яко!- усмихна се Дейв и ме потупа по рамото, а аз си отдъхнах.
      И така... Реших да не питам Пам за онова изказване.
       Денят най- сетне приключи! Даа! Като си прибра нещата, веднага я хванах за ръката и я повлякох към автобусите. Седнахме на пó задните седалки, нямаше никой, освен нас в автобуса. 
     От името на Пам:
  Седнахме на едни задалки по назад в автобуса на Чани. Той беше ухилен до уши. Да си го кажем, и аз бях. Като малки дечица, които започват първи клас! Изглеждахме нещо такова, заради развълнуваните си физиономии. Посегнах към раницата, за да си извадя телефона и слушалките. Исках и двамата да слушаме, но той си сложи ръката на бедрото ми и аз веднага се обърнах.
      - Ще слушаш музика, когато аз съм тук?- гледаше ме с разширени очи.
      - Аз исках да слушаме и двамата, но...- спрях да говоря защото усетих как ръката му обвива кръста ми. Погледнах ръката му, после него. Той леко ме придръпна към себе си и тъй като не беше удобно да седя така, си сложих краката върху неговите. Бяхме на милиметри един от друг и най-накрая се целунахме нежно. Скоро целувката премина в по-задълбочена, а аз обвивах ръце около врата му, той пък беше сложил едната си ръка на бедрото ми, а другата на кръста. Продължавахме в същия дух, докато не чухме разни гласове. Това бяха по-малките деца, които влизаха в автобуса.Веднага се отлепихме един от друг и две момиченца седнаха на отсрещните седалки. След каратко мълчание едното момиченце наруши тишината.
      - Вие как се казвате?- попита любопитно.
      - Аз съм Памела, а той е Чаньол.- казах и посочих Чани, а той помаха с усмивка на лицето си.
      - А вие гаджета ли сте?- обади се другото.
      - Оо.. Ами.. Не...Не..- изчервих се аз, а Чан разбра че го казвам за пред децата, въпреки че и в действителност не ми беше предложил.
      - А тогава защо си си сложила краката върху неговите?- добър въпрос. И двамата погледнахме краката ми и аз моментално ги свалих.
      - Ами.. боляха я и...ме помоли да й разтрия мускулите...- отговори, почесвайки се по врата Чани.
      - Оо.. Ами добре..- каза тихо момиченцето и извади една кукла от раницата си.- Значи няма да гледаме как правите цуни- гуни.. Жалко!- и двамата се засмяхме на думите й.
       След около десет минути път, автобусът спря на спирката и слязохме. Бяхме много близо до къщата му, затова след малко стигнахме. Чани отвори вратата и влязохме. За наша изненада там беше....
  Хеей! Ето я следващата част, благодаря, че четете и ви обичам!!💖💖💖