Medical Reasons/ Докторът казва...

ТИ!

Нико

-Няма да стане!-извиках.-Не решавай вместо мен кое е полезно и кое не е! Казах ти, че да съм на разстояние от теб ме убива, но ти пак отвори тема за бариери! Казах ти, че те обичам, но ти продължи да се опитваш да ме отделиш от себе си! Нима не помниш, че само преди седмица ТИ ме събуди с целувки!? Нима не помниш, че ТИ каза на Хирон, че се нуждая от медицинско наблюдение, тоест се нуждая от ТЕБ!!! И сега, с цялото си нахалство заявяваш, че не желаеш да ми вредиш опитвайки се да направиш точно това, като ни разделиш, отново! Не знам до къде искаш да стигнеш по този начин, но ако желанието ти е отново да съм депресиран, мрачен и самотен успяваш да го постигнеш със светкавична скорост!

Развиках се. За първи път от цял месец се развиках, и то на него! Уил ме гледаше като попарен и явно не знаеше дали изобщо да си отваря устата, за да ми възразява. Успях да разваля отношенията си с него само за минути. Наистина съм един отчайващ случай, пагубна ситуация, загубена кауза. Успях да нараня човека, който обичам за две минути! Мразя се, много, ама наистина много. А беше прав. Наистина не можех да се контролирам край него, наистина той беше причината за онзи припадък, за топлината, която ме изгаряше като жарава. Той бе причината за промяната в живота ми, в решенията ми. Дори не осъзнаваше колко много влияе на всичко свързано с мен. И това НАС, което съществуваше беше може би единственото хубаво нещо в целия ми живот. Не исках да се отказваме от него, защото ми беше нужно.
Но ако на Уил не беше?! Ами ако за него не значеше кой знае какво?! Ако беше просто временно занимание и сега искаше да се отърве от мен?!
Напук на тези мисли той се приближи до мен и ме целуна. Бутна ме леко и аз легнах на пода. Прегърна ме толкова силно, че ако скоро не си бях чупил нищо, това беше момента. От очите му се стичаха сълзи, които нямаха намерение да спрат. Заби нос във врата ми и лежейки върху мен се разплака. Виждах сълзите му за втори път, карах го да плаче за втори път! Чувах го как хлипа и хълца, а дъха му пълзеше по мен. Прегърнах го. Аз бях причината да е разстроен, а това изобщо не ми харесваше. Изпитвах огромна вина, поради факта че Уил отново плачеше заради мен. Доближих се до ухото му и прошепнах:

-Прости ми, моля те! Съжалявам! Толкова много съжалявам за всичко...

Усетих как ме целува и тръпки се разнесоха по тялото ми. Вече не издаваше никакъв звук, чувах само как диша. Осъзнах, че искам да останем така завинаги. Лежейки така, целунати, прегърнати... Игнорирайки целия свят покрай нас. Може и да бях егоист, но го исках само за себе си. Исках само аз да го докосвам, само аз да го целувам, за него само аз да съществувам. Да няма нищо, което да ни раздели. Но той ме правеше прекалено слаб и зависим от него. А аз не исках да го натоварвам висейки постоянно на главата му. Или трябваше да установя някакъв контрол над себе си, или да го накарам да ме намрази. А изобщо не исках второто.

-Обичам те, Нико Ди Анджело, син на отвъдното, син на Хадес.-прошепна той.-Толкова много те обичам, от толкова много време, че вече не помня точно от кога. Лягам си с мисли за теб, събуждам се с мисли за теб. Аз съм един глупав, банален човек, който често не знае какво иска. Но единственото което ме интересува си ТИ, Нико. Само и единствено ТИ, ТИ ми трябваш, за да живея нормално. Обичам те! Аз, глупавият, малоумен син на Аполон, съм влюбен в теб.

Ухлих му се и го погалих по гърба.

-Не си глупав, не говори такива неща. Ако ти си малоумен то тогава аз трябва да съм напълно луд. А не смятам че е така след като съм намерил теб.

Той също ми се усмихна и се отпусна върху гърдите ми. Целунах го по челото, някак по братски, но пак се почувствах по онзи вече добре познат, изпепеляващ всичко начин. Нима това щеше да бъде живота ми от този момент нататък?! Ако е така нямам против, дори ще съм щастлив че мога да съм с него.
Уил съвсем се отпусна, мисля че беше заспал.

Ето това е последната глава. Реших, че ще е подходящо да спра тук и да оставя другото на чуждото въображение. Надявам се тази малка история да се е харесала на тези, които са я прочели. :)