Ню Йорк-ска Любов(with Justin Bieber)

Глава трета-"Досущ като моето"

-Каза, че след 5 минути ще е тук.-прибра телефона си в джоба и седна на една пейка.
-Добре, ще звънна на мама.
Взех телефонът си и се отдалечих малко.
Звъннах на мама:
-Ало ,мамо ,да пристигнахме,след 5 минути ще е тук, добре мамо, и аз теб много, чао.
Когато се върнах при Амбър, тя говореше.с някакво момче, косата му беше кафява небрежно вдигната нагоре,с пъстро кафяви очи.
Отидох при тях и погледнах Амбър с поглед ,който казва "Кое е това момче :) "
-Ам Ема, това е Justin, братовчед ми,  Justin, това е Ема най - добрата ми приятелка ,момичето което ще остане с мен у вас
- Здравей,приятно ми е. -подаде ми ръка и ми се усмихна,изглежда мил.
- Да и на мен.
-Хайде, ела те  колата е насам.
Тръгнахме и стигнахме до едно "BMW"........досущ като моето.
- Чакай малко,  това ли е твоята кола? -не можех да повярвам,че кара като моето бебче ,обикалях и разглеждах колата .
-Да ,не ти харесва нали.
-Шегуваш ли се, моята кола е абсолютно същата .
-Моля, ти май се шегуваш с мен.
- Не мисля така,  мога да ти докажа.
Подадох ръката си в знак да ми даде ключовете.
Той ми ги подаде ,а аз само това чаках .
Качих се бързо, бързо в колата и изчаках да се качат и те.
Потеглих с мръсна скорост.  Justin ми казваше на къде да карам,.
На близо имаше една поляна, завих с рязка скорост и продалжих към нея .
- Ема какво правишшш.??-Не обърнах внимание на въпроса на Амбър .
Джъстин нищо не каза, само се усмихна мазно.
Дадох много газ и изведнъж дръпнах ръчната и завъртях волана .
Амбър започна да пищи ,а Justin  за момент си помисли, че колата ще се обърне и ме прегърна за да ме опази.
А аз само се смеех.
-Вие сте големи бъзльовци .-забих рязко спирачки и освободих волана от ролята му да върти колата.
Погледнах в очите на Justin , той все още не ме беше пуснал. След миг се осъзнах и се отдръпнах.
-Добре,признавам те .-Джъстин ми подаде ръка .
- Благодаря .-хванах му ръката и настръхнах ,не знам какво ми става.
- Абе на вас ви е много смешно,  аз си оскубах косите тук отзад , а вие се смеете. идиоти.
Протегна се към първите седалки и ни прегърна.
-Добре хайде да тръгваме. От тук тръгни на право и в ляво.
Послушах го и тръгнах, сега реших  да карам малко като хората, защото не искам още от първият ден в Ню Йорк да отида в ареста. 
Пристигнахме, аз излязох от колата и не отделях очи от огромната 3 етажна къща.
.....................

Бележка: Моля за мнения!! :) мисля ,че не се харесва единствено ме подкрепят bizzlekidrauh1 и gerry_an : Благодаря Ви!!!