Ню Йорк-ска Любов(with Justin Bieber)

36 глава - Лонг Бийч

Гледна точка на Иан :

След като всички бяхме готови , решихме да тръгваме към университета .

Аз и Амбър се качихме в моята кола ,а Ема и Джъстин в тяхната ...През пътя си говорихме какво ще правим днес :

-Къде ще ходим днес ?

-Аз знам къде. -погледнах я за секунди ,след което върнах погледа си към пътя и хванах ръката й .

-Ми то като гледам няма други хора в колата ...много ясно ,че питам теб !- огледа колата и се изсмя ..

-Имам предвид ,че ще е изненада, мила моя ..

-Еее ,защо  ..аз искам да знам - направи кучешка муцунка ..

-Нали за това се нарича изненада ,за да е в тайна до края.-намигнах й аз.

 Съответно Амбър ме изгледа раздразнено ,но пак не и се получи да скрие любопитството в очите си .

Гледна точка на Ема :

Преди да стигнем до университета Джъстин започна да ми задава въпроси за лекциите ..

- Имаш ли нещо важно днес ?

- Ами нека проверя какви са лекциите ... Но защо питаш ? Джъстин , какво си измислил ?-обърнах се към него .

- Мисля че моят въпрос беше първи.

- Е да ,но .. Добре, няма да споря .. Явно си намислил нещо .. Еми,нямам нищо важно днес . А сега .. Плюй камъчето ! 

- Ами ще разбереш- зави рязко в противоположната посока на мястото което карахме лекции .

- Дообре ... Интересно ... Иън и Амбър участват ли ?

- Не , само аз и ти ... И морето ! - качването на магистралата , ясно потвърди думите му .

- Ама Джъстин.. Ти полудя ли ?..Как така ? Ами багаж ..нещо ? -започнах да се оглеждам на всякъде и да размахвам с ръце докато му говоря , а очите ми се бяха уголемили сигурно 3 пъти на обичайният си размер .

-Спокойно ..дишай..брой до 10 .-изсмя се най-нагло ...ще го убия.

-Не ми казвай да броя ...трябваше да ми кажеш ..ами лекциите ?Джъстин въобще някога мислиш ли с разума си,след един месец завършваме,трябва да учим вместо да ходим по морета ,защото после ще се разминем с моретата - изстрелях всичко това на веднъж .

-За какво се тревожиш толкова ..отиваме в другия край на  Лонг Бийч , багаж не ти трябва ,защото ще  останем в къщата която майка ми беше купила на времето, за вечерта,а там има каквото ти потрябва . Знаеш ,че не е толкова далеч и пропускаме само днешните лекции ,утре са ни чак от 15:30 ..имаме време да станем да хапнем да си мързелуваме и за един час сме си тук ..-всъщност беше прав ,едва ли някой дори ще забележи,че ни няма ,освен Иан и Амбър .Мисля,че наистина ни е нужна малко почивка,да се отдалечим малко от ежедневието си .