Hello Babygirl

Prologue-Hello Babygirl

Лежах на удобното си легло и слушах музика. Отворих we heart it и започнах да разглеждам различните снимки.
Както разглеждах красивите снимки на гримове, обувки и дрехи така и започнах да гледам най-различни картинки. От храна до коледни украси. На около 5 пъти попаднах на снимка с надпис
,,#1mounthwhitoutOneDirection"
Накрая ми писна и написах в YouTube ,,One Direction"
Оказа се, че са били бой банда. Изслушах няколко тяхно песни, били са доста добри.
Потърсих ги в Гугъл. Една статия привлече погледа ми.
,,Извънредни Новини! 5те момчета от бой бандата One direction  са загинали поради катастрофа. Милиони фенове скърбят за идолите си. Момчетата издават последния си албум и загиват на път към звукозаписното студио."
Не дочетох статията на там. Просто затворих лаптопа и вдигнах телефона си. Снимката на най-добрата ми приятелка светеше, а черния ми айфон вибрираше.
-Здрасти Салем-.извика весело тя, карайки ме да отдръпна телефона от ухото си.
-Да, здравей Джесика.-поздравих я, а тя изцъка.
-Нека позная, пак си намусена. Хайде, излизаме. Ще вземем с нас Мат и Оливър. Хайде знам,че харесваш Мат.-каза тя, като провлече името му. Беше истина. Харесвах го.
-Да, а той харесва теб.-отговорих със същата тоналност като нейната.
-Оххх. Обличай се, след 10 минути идваме пред вас, трябва да си готова.
Джесика затвори телефона, а аз започнах да се обличам. Съблякох пижамата си и извадих един черен клин, винено червена тениска и червени конверс. Навлякох ги на бързо и започнах да оправям гнездото на главата си.
Такава си беше Джесика. Мижеше да има всяко момче, не се притесняваше от нищо, живота и беше интересен, за разлика от моя. Но какво да се прави.
Оставих косата си пусната, след което сложих съвсем малко грим.
Черен моли, спирала и очна линия.
Караха сините ми очи да изглеждат още по-големи.
Взех черния си суитшърт и слязох по стълбите. Живеех в къща на два етажа, сама.
Не се притеснявах, не ме беше страх. Работех, нашите ми пращаха пари, всичко беше наред.
Заключих къщата си и излязох на тротоара. Като по часовник черен джип спря пред мен, а щом отворих вратата останах приятно изненадана.
-Здравей Сали.-поздрави ме Оливър, а аз му се усмихнах, поздравявайки всички.
Странно. Винаги той седеше от пред, но сега там се беше настанила тъмнокосата ми приятелка.
-Къде отиваме?-попитах, нарушавайки тихата обстановка в превозното средство.
-В един изоставен лунапарк.-отговори на въпроса ми Мат, а аз само повдигнах едната си вежда.
-Не мисля, че е добра идея.-измрънкаха под носа си, но никой. Не ме чу. Щом пристигнахме огледах обстановката.
Счупени въртешежки, ръждясали влакчета, изоставени и прашясали лафки, а най-лошото бяха големите палатки. Изтръпнах при мисълта, как някой може да излезе от тях и неловко хванах лакътя на дясната си ръка.
-Сали? Идваш ли?-попита с мил поглед Оливър, който беше пред мен.
-Да.-усмихнах се мило и тръгнах към русото момче. Седнах до другите на земята до едно влакче, след което видях как Джесика вади от чантата си бутилка алкохол.
-Е, явно пак ще се пие.-простена доволно Мат, след което прокара ръка през косата си.
Мамка му, тази коса. Несъзнателно прехапах устната си, докато гледах как чернокосите съвършенство се усмихва. Поех бутилката водка в ръце, отпивайки няколко глъдка от нея.
-Лол Сали, добре ли си?-попита Джесика, а аз се засмях.
-Да, защо?-продължих със смеха си, след което взех една цигара от джоба на сутчера си, палейки я.
-Не знаех, че пиеш.-погледна ме изпод вежди приятелката ми.
-Ама разбира се, кога и ме видя?-попитах и дръпнах от цигарата-Беше твърде заета да играеш на истина и предизвикателство онази нощ, нали?-попитах я, след което кръстосах краката си.
-Няма значение.-извъртя очи тя, а Мат само се усмихна.
-Искаш ли?-попитах и му подадох цигарата. Той я пое от ръцете ми и прехапах устна.
-Искам теб.-каза тихичко, което ме накара да се усмихна.
Оливър ме погледна. Знаех, че имаше чувства към Джесика. Погледнах го с поглед казващ ,,давай", а той се засмя.
-Какво се е случило в ,,онази нощ"-попита Мат, а аз се усмихнах. Джесика отпи от битилката, след което извъртя очи.
-Нищо.
-Хайде Джес, кажи ни. Едва ли е било нещо фатално.-послани я Оливър, а тя само се почеша неловко по главата.
-Беше преди 2 години...и нищо интересно..-запецна тя, след което нервно затопли ноктите си.
-Джесика Стюарт нервна?-ахна Мат, което предизвика смях в всички, освен нея.
-О да, никога няма да Забравя случилото се.-загасих фаса и заговорих. Писна ми, само мен да ме излагат.
Но какво правя?! Това не съм аз.
Едното ми аз в мен се събуди, но просто като видях чакащите в очакване сини очи на Мат и Оливър...
-Всичко започна преди 2 години, когато бяхме на 16. Джесика страшно си падаше по едно момче и ме завлече на купон с нея. Та нагримирай ме се, облякохме се и отидохме. Джесика естествено ме заряза. При мен дойде един пич, който ми предложи да пийна малко и да отида при приятелите му. Тогава за първи път опитах вино.
Хареса ми, започнах да пия, след което и пробвах нови видове алкохол. Та. Видях група тийнейджъри, които се опитваха да викнат дух.
-Това не се прави така.-извъртях очи и махнах дъвката за духове от масата. Взех един лист и една пластмасова чиния и я отчертах.
Написах азбуката в кръга, след което и числата. Представете си часовник. Там където е 12 написахме ,,А" и обиколихме кръга с другите букви и цифрите от 1 до 10. Взехме игла и конец и сложих иглата на центъра на кръга и я завъртях. Всички пазехме тишина, а аз зададох въпроса дали има някого. Щом иглата спря да се върти на буквата ,,д" предположихме, че е да. Така и беше. Всички имаха различни въпроси, но аз бях твърде пияна и запитах дали приятелката ми си гъби девствеността в някоя стая, завъртяхме иглата и тя спираше да различни букви, които оформяха думата ,,слушай". Всички се заслушахме и чухме крадтците на Джесика, която отчевидно беше яхнала някого. Бяхме твърде пияни за да се уплашим, за това оставих иглата на другите и си тръгнах.-казах, което предизвика смях във всички ни.
-Кажи ми, че се шегуваш. Не съществуват духове!-каза Оливър.
-Ох, знаех, че ще се стигне до това.-Извъртях очи и извадих от джоба на суитчера си игла с конец и лист начертан с всичко необходимо.
-Гледайте.-повторих процедурата, а Джесика попита дали има някой.
-Ако има някой, нека да е четно число.-допълни Оливър, а щом иглата падна на цифрата 4 всички млъкнаха.
-Това е извратено.-каза Мат-Харесва ми.
-Зъл или добър дух си?-попита несигурно Джесика.
-З..-прочетох, след като иглата падна на тази буква. Завъртях отново и следващата буква бе ,,ъ"-Май имаме работа с някой лош.
-О хайде да си ходим.-каза бързо изплашената ми приятелка и скъса листа.
-Неее!-извиках, но беше късно.-ЗНАЕШ ЛИ КАКВО НАПРАВИ?! Да ми беше казала да кажа довиждане, сега може да го освободиш! Мисли малко с тая гл..-развиках се на приятелката си, но някой ме прекъсна.
-Салем. Зад теб.-каза тихо Мат, а щом се обърнах видях как в една от палатките светва светлина и Лата се развява.
-Махам се от тук.-изхленчи Оливър, но щом се обърнах към тях вече ги нямаше.
-Хора?-извиках, но без успех. Перфектно. Приятелите ми ме бяха изоставили сама, в изоставен лунапарк, на пълнолуние. Божичко умирах от страх. Нямах нито обхват, нито батерия.
Чух шум зад себе си. Обърнах се бавно, задържах дъха си и отворих очи.
-Здравей, момиченце.-зловеща усмивка се настани на лицето на така познатия ми от глас.
След петминутното ми бягане се уморих, а човека който ме гонеше просто ходеше зад мен.
-Какво искаш от мен?-попитах изплашено.
-Да направим сделка, разбира се.
----------------------------------------------
Съжалявам ако има грешки. Надявам се главата да ви хареса ^^ очаквайте първата част скоро. Извинявам се О за снимката с каста, но в момента нямам възможност да сложа каст :)
-Ани хх