Гората / The Forest || Калъм Хууд / Calum Hood

Ще ме убиеш ли?

Събудих се и видях,че съм в някаква стая,но не бях в моята стая.Станах от леглото на което бях легнала и се запътих към вратата.Опитвайки се да я отворя някой друг я отвори от другата страна.

Аз: Калъм?

Калъм: Добро Утро красавице. (каза сънливо)

Аз: Къде съм? Какво стана снощи?Не помня нищо!

Калъм: Това е къщата ми.

Аз: Какво правя тук?

Калъм: Чакай не помниш нищо от снощи?

Аз: Не всичко.

Калъм: Значи не помниш,че аз съм убиеца от гората?Чакай защо казах това?

Аз: Какво по дяволите?Пусни ме да си вървя и обещавам,че няма да кажа на никой!

Калъм: Пепердке,не си играй игрички с мен.все още не мога да ти вярвам,а и дори да не кажеш на никой,не мога да те пусна.

Аз: Защо?

Калъм: Защото ти вече си моя собственос,красавице.(той погали лицето ми с студените си ръце)

Аз: Първо-Не съм ничия събственост и второ-не ме докосвай.

Калъм се засмя.Колкото и да го мразех в момента,все още имах чуства за него,все още го харесвах.

Калъм: Искаш ли нещо за закуска?

Аз:Не,благодаря.

Аз зяпах Калъм.Беше доста неловко за него.Личесе си,че не му харесва това което прави.

Аз: Калъм?Добре ли си?

Калъм: Да. Супер съм.

Аз: Виж Калъм,не се познава ме от дълго,но знам,че има нещо!За първи път ли го правиш?

Калъм: Кое?

Аз: Отвличането.

Калъм: Не,не правил съм и го преди,но винаги съм ги убивал след това.

Аз: А ще ме убиеш ли? (казах притеснено)

Калъм: Не знам.Ти си толкова красива и света не трябва да губи такова красиво същество като теб,но ти вече знаеш тайната ми и не знам какво да правя.

При думите му аз се изчервих,той беше толкова сладък.Ооо не започвам да се влюбвам в него све повече и повече...

Аз: Може да не стигаме до там,а аз просто да обещая,че няма да казвам на никого! А и Калъм...мисля,че с... (разплаках се от никъде)

Калъм: Какво? (звучеше разтревожен)

Аз: Аз мисля,че съм влюбена.

Калъм: В кой?Кажи ми и ще те направя щастлива.

Не страх ме е да му кажа!Той ще си мисли,че съм някаква глупачка която се влюбва в първото момче което види.Но той найстина звучи загрижен. Вече съм супер объркана.Туко-що се срещнахме и вече бях отвлечена от него и в момента признавам чуствата си към него.Какво по дяволите?

Аз: Не мога...

Калъм: Кажи ми! Не знаеш ли какво? Не ме интересува.Наслаждавай се на живота си докато все още го имаш!

Аз: Но Калъм...

Калъм: Казах,че не ме интересува. (тръгна да излиза от стаята)

Аз: Влюбена съм в теб. (казах супер тихо надявайки се да ме е чул,но в същото време ми се искаше да не го беше чувал)

Аз паднах на земята плачейки.Не мога да повярвам,че той ще ме убие.Така де знам,че той е убиеца,но изглеше все едно найстина му пукаше за мен.Но явно не...

Калъм: Какво?

Аз: Аз...(той ме прекъсна)

Калъм: Чух те,но не мога да го повярвам.Трябва да те е страх от мен...

__________________________________________________________________________

Хей! <3

Знам,че тази част е супер тъпа,но в момента всичко се развива :D 

Ще пусна нова част скоро! <3