XIAT

Глава 2

- Както вече сте разбрали заради счупеното стъкло на входната врата на училището ни снощи в училище имаше взлом. Камерите не са успяли да заснемат лицата на извършителите. Всичко което знаем е, че са ученици в това училище. Две момчета и едно момиче. И момичето е изгубило това. - директора пусна пениборда ми на земята. Огледах се за Киан. Намерих го и той ми направи знак, за да се успокоя.

- Ако знаете на коя пикла принадлежи този скейтборд моля докладвайте ми. Обещавам завършване с пълно 6 за годината и извиняване на абсолютно всички отсъствия, а ако самата тя си признае обещавам да не я гоня стига да каже с кой е работила. ТОВА НЕ Е ШЕГА!- изкрещя той. Погледна Киан строго и отново спокойно заговори.- Много странно изражение имате на лицето си. Това значи ли, че сте виновен Киан?

Видях как момчето започна да се притеснява.

- Той беше с мен. Помагах му да учи. - казах силно, за да може да ме чуе.

- Не си засложава мис Джаксън. Вие сте толкова възпитано и интелигентно момиче. Защо се занимавате с такъв пиклю като него. Нищо няма да излезе за вбъдеще. Поне разбрахме, че един път Киан не е виновен.

Директора взе пениборда ми и излезе. Бяхме свободни. Лиса се наведе до ухото ми.

-Това не е ли твоя пениборд?- прошепна тя.

-Йеп.- казах простичко. И станах. 

- Какво си правила снощи? Обясни ми всичко.- каза тя притеснено.

-Поправях си оценката. И спокойно на теб поправих двойките с 3 и 4. Моля те не ме издавай. - казах бързо.

- Разбира се, че няма аз съм ти най-добра приятелка. И благодаря за оценките. Но какво е правил този идиот с теб?- тя погледна към Киан.

-Лиса довечера ела. Ще ти разкажа всичко моля те сега не е времето.- кимнах и да излиза.

-Добре. Ще взема пуканки. Внимавай.- тя ме гушна и отпраши за следващия си час. Аз взех учебниците си и тръгнах да излизам, но Киан ме спря на вратата.

- Хей ... аз ами... аз исках...да ти благодаря. Наистина ако не беше ти сигурно щяха да ме изключат. Отново.

-Разбира се. Не оставяй на този идиот да те мачка така. Сигурна съм, че си по-умен от колкото всички си те представят.- усмихнах му се и го потупах по рамото. 

Излязох и се приготвих за физика.

*На обяд*

- 10...20..30...фак.- започнах да броя парите си. - Никога няма да си взема пениборд отново.- измърморих и платих за обяда си.