XIAT

Глава 16

*Гледна точка на Киан.*

- Всичко зависи от теб Киан.- Джак ме потупа по рамото и отстъпи крачка назад.

- Добре. Готов съм.- аз плеснах два пъти с ръце, притеснено. 

Счупеното огледало (залепено от моя милост) стоеше пред мен. Надявах се, че всичко бях изпълнил както трябва. Иначе нямаше да видя повече Зо. Огледах го от горе до доло и затворих очи. Протегнах ръка и усетих това студено чувство, все едно ръката ти минава през вода. Нямаше нищо.

- Няма нищо вътре.- извадих цялата си ръка от вътре.

- Трябва Зоуи да е вътре.- Алекс се стресна.

- Добре нека не се паникьосваме напразно. Киан...опитай пак.- Джак хвана Алекс назад.

Погледнах го уплошено и пак застанах пред огледалото.

- Зо. Ако ме чуваш, моля те покажи се. Искаме си те обратно. - казах тихо и отново затворих очи.

Ръката ми отново влезе вътре. Стоя секунда-две докато някой не я хвана грубо. Но не там където трябваше. Усетих болка. Някой стискаше прекалено силно. С всички сили изтеглих човека извън огледалото.

Веднага щом усетих, че е навън погледнах раката ми. Цялата беше в белези от дране, знаех какво ще стане ако гледам кръв, затова отделих погледа си. 

- Зоуи!- казах радостно виждайки момичето стоящо на пода. 

Веднага скочих и я гушнах. Тя направи същото, но по-силно. Сякаш повече не искаше да се освободим от прегръдката. Усетих как става неловко за другите, затова се отделих и я погледнах. Очите и бяха подпухнали, защото явно бе плакала или бе на път да заплаче.

- Ти успя.- погледна ме и избърса сълзите си.

- Имам подарък за теб.- Александра клекна до нея и свали огърлицата си, на която беше закачен ключ. - Ти ми помогна. Мой ред е. - усмихна и се мило и погледна огледалото, като че ли да поиска да види одобрението на другия Киан.

- Нека те изкараме от тук.- Разроших косата и и се изправих.

***

*Гледна точка на Зоуи*

- Нали си спомняш как се диша?- Киан постави ръка на рамото ми. 

- Не Киан. Би ли ми припомнил.

- Е добре...ти го поиска не аз.- той вдигна ръмене. След секунда се наведе към мен и рязко ме целуна.

- Идиот такъв. Нали целта беше да дишам не да ме задушиш още повече.- подгоних го, тичайки по ученическия паркинг. 

- Не се прави, че не ти харесва. - той ми се усмихна мазно. Сръчках го силно, а той само изпуфтя, чешейки мястото където го "боли".

- Значи сме заедно?- попита неловко той.

- Не съм чула от теб да ми предлагаш.- заядох се аз.

- Добре. Аз Киан Робърт Лоули моля вас Зоуи Маргарет Джаксън да ми станете приятелка.- той хвана двете ми ръце и спря на едно място.

- Аз Зоуи Маргарет Джаксън се съгласявам да стана ваша официално приятелка Киан Робърт Лоули като отговоря с "да " на молбата ви.- засмях се. 

Усмях се и се надигнах, целувайки го за пореден път днес.

- Обещай ми да не се забъркваме с дневника повече.- Той хвана брадичката ми. Погледнах встрани. Не можех да му го обещая. Знаех, че нямаше да си спазя обещанието.

- Не мога Киан. Обичам си те ацки много, но не мога да ти обещая това. Мразя този дневник повече от всичко, но започнатото е може да се спре.- отделих поглед замислено.

- Замалко не те изгубих. Не искам да се случи отново. Знаеш, че е опасно.- Киан притеснено ме погледна.

- Съжелявам Киан.- продължих да вървя към входа.

- Поне когато ще вършим нещо да сме двамата.- той дотича до мен.

- Добре. Това мога да ти го обещая.- усмихнах му се. Той протегна юмрук срещу мен, а аз го ударих разпервайки ръка назад.

Спрях пред входа при мисълта, че всички тези хора знаят, че съм била "отвлечена". Всички щяха да шушукат. 

- Хайде.- Киан разтвори големи врати и хвана ръката ми. Мигновенно всички в коридора млъкнаха и ме погледнаха. Дори и учителите. Все пак бях пусната за национално издирване, защото бях отвлечена. И замалко...не умрях няколко пъти. В изминалия 1 месец.Поне живота ми се разнообрази.

- Прави се, че не ги виждаш. С мен действа.- Киан прошепна в ухото си и застана до моето шкафче. 

Взех в ръка учебниците за часа по музика и затворих шкафчето.

- Киан?-казах тихо.

- Да любов?- той се обърна с усмивка към мен.

- Никога не съм те чувала да свириш на пяно. Защо си в този клас?

- Защото това е единственото нещо което мога да правя по отношение на училище. И не е само, защото ти беше в този клас.- засмя се той и ми отвори вратата.

"Умираш Зо. Не си губи времето с музика."- вътрешния ми глас се обади разсейвайки ме от хубавото ми гадже.