XIAT

Глава 12

- Ъмм...Киан би ли ни разказъл за какво става дума.- Джак се обърна към мен.

- Ами...трябваше да имаме филмова вечер. Когато Зоуи се опиташе да постави якето си на закачалката се спъна в единия крак и падна върху една от стените. Стената поттдаде. Имаше дълъг тунел. Намерихме стара книга. Тя каза, че е за "тайните които света крие от нас." Беше на Латински затова реших да не я притеснявам. Веднъж се появи и обяви че отиваме да търсим нещо в гората. Не ми каза какво. Нека кажем, че се загубихме. В крайна сметка с моите познания по картознание стигнахме до някаде. Вие двамата сигурно знаете колко непохватна от време на време може да стане Зо. Тя опита да се подпре на едно дърво не не го оцели и падна зад храстите. И след това намерихме мястото.

- Ето защо краката и ръцете и бяха ужулени. Мислих, че е котка от котката ти. - Джак се замисли.

- Вътре абсолютно всичко си бе на мястото. Само взехме няколко документа и регистърната книга. Мисля, че нещо уплаши Зо и затова трябваше да излезем бързо. Не съм ходил повече. Обещахме си да ходим заедно или изобщо да не ходим. - дообясних аз.

- А какво намерихте там?

- Трябва ми документите от стаята на Зоуи, за да ви обясня.

Брадли паркира до къщата им. Отключи и всички се изтреляхме направо към стаята на Зо. Която беше заключена.

- Джак. Колко време не си влизал в стаята и?

- О...близо месец два. Вече я заключваше всеки път когато си е вътре или излиза някъде. Единствения ключ е в нея. Няма как да ялезем, а една врата не е евтина и няма да я чупим.

- Има друг начин.- замислих се и се затичах по стълбите.

Отидох от задната страна на къщата и се покатерих по дървото и дръпнах прозореца нагоре. Както винаги Зоуи не го бе заключила. Обикновенно го оставяше нощем, за да мога да влизам. Влязох вътре и се опитах да не настъпя нещо по пода. Всичко бе в книги и тетрадки. Стигнах до вратата. Ключа бе на нея, което значеше, че тя е излязла от прозореца. Но защо? Джак е знаел, че тя излиза. Може би просто не е искала той да види с какво се занимава.

Завъртях ключа и натиснах надолу дръжката.

- Намерих ключа.- изкарах го аз от ключалката.

- А казвали, че ние момчетата сме били разхвърляни.- Джак влезе.

- Е какво търсим?- Андреа огледа наоколо.