XIAT

Глава 14

*Ден Първи*

*Гледна точка на Киан*

- Киан?!- майка ми почука на вратата.

- Да...да...да. Влез.- казах леко стреснато аз и се опитах да набутам част от разхвърляните листо зад леглото.

- Киан?! Какво става тук. Каква е тази бърхотия?! Знам, че започна да учиш и изкарваш хубави оценки, но това не е ли предостатъчно? А колко кафета си изпил? Ти дори не обичаш кафе.-запита притеснено тя.

- Мамо мисля, че задаваш прекалено много въпроси.- Аз се опитах да я обърна отново към вратата. Тя се потдаде на бутането ми докато изведнъж не заби пети и не се обърна уплашено към мен.

- Не е за училище нали?

- Абе мамо какви са тия глупост.

- Намерил си дневника.- тя каза тихо.

Пуснах я и се отдалечих от нея. Познавах този поглед изписън на лицето и. Искаше да ме удари.

- Да. Намерихме го...- отклоних поглед от нейния и седнах на леглото подпирайки главата ми с две ръце.

- Какво си направил Киан? Какво пак си наравил?- тя застана пред мен.

- Зоуи умира. И не знам как да я спася.- казах все още гледайки пода.

- Още на първата страница на дневника пише. Че в него се попълва информация не се ходи на местата. Ние откриваме, не разрешаваме случеи Киан. Беше наисано с големи букви. На англиски и на латински. ВИЕ МАЛОУМНИ ЛИ СТЕ!- тя също се хвана за главата и започна да обикаля стаята.

- Щом тези неща са записани вътре от 100 години насам, явно е дошло време да бъдат най-сетне разгадани - дошло е нашето време.

- Добре добре. Вярвам, че ще се справиш. Ще ти помогна. Какво е станало.

- Трябва да се справя с проблема сам...или Зоуи пак ще умре. Трябва да намеря дневника.Зоуи е знаела, че в един момент тя няма да може повече да ми помага. И е оставила цялата бъркотия на мен. А аз дори не разбирам латински забога. - станах аз и изадих отново листите, които опитах да набутам да набутам зад леглото.

- Не ти трябва латински, за да намериш Зоуи. Достатъчно ти е сивото ти симпатично вещество намиращо се ето тук.- тя постави показалеца си на челото ми. - И като стоиш над едни книги и само ги гледаш Зоуи няма да се върне сама. Желая ти късмет скъпи. Ще се обадя в учлището ти, че си болен.- тя наклони поглед и излезе.