XIAT

Глава 17

*Гледна точка на Зоуи*

Почуках на старата дървена врата точно 3 пъти. От вътре се чу препускане по стълбите.

- Даааа?- нежен женски глас попита отваряйки предпазливо вратата.- Зоуи. Какво правиш толкова дълеч от Лагуна Бийч?- хубавата ми братовчедка Витали ме огледа хубаво. Даа...отношенията ми с половината семейство не бяха много хубави.

- Как е майка ти?- попитах усмихвайки се леко. Това я предизвика да затвори с трясък вратата.

- Трябва да поговорим. Не ми е целта да споря с теб.

- Ти започна да ме дразниш, не аз.- каза тя от вътре.

- Важно е.- казах тихо.

- Не се и съмнявам. Щом си изпътувала 30 километра.- каза тя и отвори.

- Какво става? Нещо с леля? - тя отвори и скръсти ръце.

- Не. Искам да вземеш тези папки. Ела с мен.- дръпнях я. Засилих се и се забих в стената.

- Ти нормална ли си?- тя ме вдигна от земята.

- Под въпрос е. - аз се изправих и хванах стената, която вече се бе отдръпнала назад.

- Зоуи! - Ви ме гледаше как премествам част от стената.

Извадих фенерче от раницата си и тръгнах по стълбите.

- Хайде Витали нямам време!- извиках от доло. Тя се затича.

- Добре знам, че си само 1 година по-голяма от мен. И аз ли ще полудея като теб?- тя попита препускайки заедно с мен по стълбите.

- Вероятно. Поставих се в огромна опастност. Трябва да скрия тези документи. Само 2ма човека могат да знаят. Ти и едно момче.

- Какво момче? Познавам ли го?- тя попита объркано.

- Той сам ще се яви когато дойде момента. Той ще търси теб. Няма да знае името ти. Няма да знае как изглеждаш. Само знае, че си в този град. Остави го да разгадае коя си. Не му се представяй веднага. Много хора ще се опитат да те излъжат, че са него.

- А къде ще си ти?

- Дълеч, дълеч от тук. Ти си моята надежда. - прескочих последните 3-4 стълби.

Изтичах 200 метра до библиотеката и отворих витрината в която нямаше нищо. В цялата библиотека нямаше нищо.

- Добре. - казах ставайки от прашния под.

- Къде сме?

- В трезора на семейството. Само най-старите фамилий имат в Америка. Винаги са на едно място.

- Добре. Какво има в тях?- попита заинтересувано хубавата ми братовчедката.

- Отговори.- отговорих аз.

- За...?- тя попита.

- Много неща.

- Добри Зоуи. Давай направо. Не ми отговаряй с 1-2 думи. Изплюи скапаното камъче.- тя се ядоса.

- За света. Всичко. Медицина, наука, тайни. Например имам отговора за рака на майка ми. Научни открития всичко.

- Тогава, защо майка ти все още има рак?

- Защото науката не е готова до получи отговори. Майка ми е просто жертва.- казах без да мисля много.

- Как може да кажеш това за леля! Тя е страхотна жена. И продължава да те търпи. Спаси я. - тя ме спря.

- Нямам това време Витали. Вземи това. Момчето ще се съмнява в теб. Има много хора, които искат да научат това кето той знае. Покажи му това. Той ще знае, че ти наистина си избрана от мен. Само когато си на 100% сигурна. - избутах стената отново. Махнах голямата верижка със златния кръст на нея и я сложих в ръцете на Витали.

- В какво си се забъркала братовчедке?- тя ми помогна.

- Нещо което майка ти започна.- Зоуи спря.

- Плашиш мен.

- Тепърва ти предстои да се плашиш мила. Важното е да не казваш на абсолютно никого. Освен на него. Повярвай от вас зависи всичко.

- Това заради родителите ми ли е. Знаеш, че заради тях промених последнито си име нали?- попита тя от нищото. - Знам, че са направили много, много лоши неща, но това не ме прави мен лоша. Пък и те си получиха заслуженото. - тя ме погледна уплашено.

- Не мисля, че делата на родителите ти ще са ти проблем. Не ме разочаровай нали? Сега ето ти този адрес възможно е да ме намериш там. А този номер не го давай на никого нали? Добре. Пази всичко в тайна.- целунах я по бузата и изспринтирах до колата на брат ми, за да се върна отново в Лагуна Бийч.

Всичко зависеше от Витали.

Знам, че е объркващо. Но не се тревожете ще разберете всички отговори в следващите глави. И преди да сте попитали, да новата ми история DNA има общо с тази. Ще разберете по- нататък. Ами да ако ви е харесала главата моля харесайте я. Баай!