Полунощ, къщата на момчето
Всяко дете успява да заспи почти веднага, след като е събудено веднъж. Такъв беше и случаят сега, но промяната с момчето започна почти веднага.
Мъгла, дървета, безлюдие и един човек, покрит с черно наметало са белезите на тайната, които започват да те завладяват, както всеки свой изгнаник, промивайки неговия мозък. Изведнъж, в една особена обстановка, започваш да изпитваш душевната болка. Сънят те пренася на друго място - гората Мортедесо, най-страшното място на света. Сам с човекоподобен насреща говориш и изведнъж усещаш как всичко, което си имал досега, се губи, а всичко, което си изпитвал, се изпарява. Остава само физическото ти тяло, докато психически си вече сринат. Човекоподобният ти изсмуква душата със своите зъби, които започват да хапят устните ти сякаш звяр те напада или върколак иска да изпие кръвта ти, но всъщност устните се разтварят и правят път към сърцето ти, където се намира съкровената ти душичка, чакаща своя край. "Той" си протяга ръка и започва да навлиза все по-дълбоко в дупката, водеща към същината на човека. Вече мъката е толкова жестока, че започваш да ревеш неистово, така че сърцето започва да тече. С кръв, не вода. Все повече и повече "той" успява да открадне душата ти, но вече толкова притеснен и почти крещящ го спираш.
- Боже Господи! Някой да ме спаси! Жестокостта и болката ме изкарват извън границите на търпимостта! - крещеше момчето секунди, преди да се събуди. Устните му бяха проядени.
YOU ARE READING
Нощта на тайните
FantasyЕдин разказ, в който съзнанието изкарва човек извън своите граници на търпение и допустимост, повлиян от тежкия и опасен живот, който е пресъздаден чрез сън, убиващ сънуващия жестоко и безмислостно.
