~ Част Седма ~

125 16 4
                                    


Следобяд, във влака

Момчето си обърна главата отново на 180 градуса и вече нямаше кръв по лицето си, както и липсващо око, но се виждаха следите, откъдето разяждащата течност беше минала. То чуваше в главата си безумни звуци - крещене, рев, хилене и мълчание, които се редуваха на еднакви интервали от време, като че ли нещо тиктакаше в главата му и отброяваше времето на всяка категория звук. Изведнъж всичко спря и виковете, и влакът - нещо предотврати всички действия, които се извършваха в този момент, което беше знак, че се случва нещо адски необичайно, нередно, неописуемо и страшно.
Детето съвсем случайно се обърна към прозореца и забеляза, че навън времето се променя драстично заедно с всички цветове от природата, които изчезват - оставаха само белият и черният. Освен това заради проклятието и съня си беше изпуснало гарата, на която трябваше да се прекачи, и сега се намираше някъде сред нищото, на непознато място, без хора и цветове.
Докато нещата бяха сравнително спокойни, влакът започна да се тресе със зверска сила дали от земетресение, или от някакъв натиск върху превозното средство, но той потегли и се случи това, което момчето смяташе за сън, за да се превърне в реалност. То се загледа през прозореца и видя петима души - един с черна престилка, покрит изцяло, приличащ на дух, и още четири еднакви създания, приличащи на хора, но с формата и тялото на животни. Това бяха човекоподобните и Мортедесо.
- Ето го, тайни, той ни гледа през прозореца - Мортедесо рече.
- Най-накрая Ви попадна в ръцете, господарю. Убийте го! Отмъстете за всички тези години!
- Млъкнете, за да не убия вас... Трябва време, тайни, трябва време... - довърши и се изпариха.
Поради изтриването на сънищата от главата на момчето, то не знаеше точно какви и кои точно са тези създания, но след проклятието, което изрече, беше вече на път да разбере как се е случило всичко това. Белезите на тайните трябваше да бъдат унищожени скоро, иначе щяха да придобият свещен образ и никой никога нямаше успее да ги повали. Мортедесо също щеше да стане непобедим.
Мортедесо се опитваше да направи телепатията, както всеки път досега, но не му се получаваше въпреки повтарянето на думите: "Момчето намери, проклятието отвори, мислите изтрий и на място скришно скрий..." Към десет пъти господарят повтаряше това изречение и накрая нещо се изтръгна от него и директно се впи в детето, правейки дупка в корема му.
Не можеше да говори, не можеше да мисли, не можеше да помни... Остана само материалното...


Нощта на тайнитеWhere stories live. Discover now