Нощта на тайните

~ Част Шеста ~

По обяд, във влака

Сънищата на момчето достигат върховния си момент след проговарянето на господаря на човекоподобните, който най-вероятно е бил Мортедесо - този, който те желае от все сърце, защото притежаваш неговото проклятие, което, след като бъде убито, ще го направи по-силен и могъщ. Той има нужда само от още един човек, който да легне в неговите гробища. Това си ти.

- Този кошмар не може да продължава вечно! - момчето изкрещя във влака, ронейки крокодилски сълзи.
Хората се спогледаха и отидоха при детето, като го разпитаха какво се е случило. То си мислеше, че ако разкаже всичко, щеше да му олекне и на душата, и на сърцето, но изведнъж, почти веднага след началото на "приказката" му, главата му се извъртя на 180 градуса, почервеня и изкрещя думите, които чу в този момент в главата си:

Мигът на раздялата наближава, времето намалява,
думи не остават, човекоподобните повеляват,
техните жертви умират, без да разбират,
Мортедесо те чува, недей бълнува,
тайните се усилват, чувствата се засилват,
проклятието бди, на секундата спри!

След тези шест стиха, които момчето изрецитира, се обърна към хората, които, след като го видяха, веднага се отдръпнаха и слязоха от влака на следващата спирка, защото външният му вид беше отвратителен: липсваше му едното око, върху което имаше черен плащ, под който се виждаха четири струйки кръв, докато се стичаха към гушата му. Детето видя своето отражение в прозореца и осъзна какво му се беше случило. Мортедесо беше проникнал в съзнанието му и беше извадил окото му, за да може да потече кръв по лицето на прокълнатия, който щеше да изгори от разяждащата течност.
По лицето му оставаха следи като улеи, очертаващи пътя на преминалата кръв, която вече беше стигнала почти до гръдния кош, където щеше да изгори и детското му сърчице.
- Последвай ума си, чедо, спаси живота си, - продума някой във влака с глас на ангел спасител. - Белезите на тайната не трябва да унищожават теб, а твоя господар.
- Как да се спася, Богиньо? - попита момчето, ридаейки.
- Всичко е в твоя ум, чедо, само го последвай...
- Но как, като не знам как да вляза в ума си? - детето я прекъсна.
- Ако искаш да се спасиш, чедо, последвай сърцето си и се върни в ума си... - богинята отвърна и се изпари.
Изведнъж момчето се обърна отново на 180 градуса, разклащайки своята глава 3 пъти и каза:

Мигът на раздялата е далече, времето е като малко човече,
думи в ума ми се събират, човекоподобните ще умират,
техните жертви няма да умират, силите им ще се сбират,
Мортедесо и да иска няма да чува, защото ще бълнува,
тайните намаляват, господарят повеляват,
чувствата стават добри, проклятието вече над мен не бди...

- Ха, ха, ха, ха, ха... Ще ти се, проклетнико...