Нощта на тайните

~ Част Девета ~

Сънят, продължението

След разговора си с човекоподобните Мортедесо отива при своя господар да му каже какво се е случило. Всъщност състоянието на господаря ти е същото като твоето, защото Грандокиведер - най-могъщият и силен магьосник на планетата и началник на Мортедесо, беше завладял чрез проклятие своята жертва. От 10 години господарят ти се опитва да прилага същото на невинните хора, за да може да се освободи от Грандокиведер, който се е опитвал да избие целия свят с цел слава, страх и величие. Като теб, Мортедесо е невинен, но съдбата му го кара да причинява тази участ на други хора.
- Господарю, аз сгреших, съжалявам, не можах да се сдържа, - Мортедесо казва. - Съжалявам, но казах на човекоподобните за всичко - за вас, за момчето, за невъзможността.
- Ти отново не успя да се сдържиш, невиннико, затова този път ще получиш заслуженото. Точно преди 10 години стана мой пленник, защото успях да те завладея чрез проклятието, което бях изобретил. Сега ти се опитваш да правиш същото, но забравяш, че всичко това е строго секретно. Проклятието беше започнало да те разяжда и от теб беше останало само едно грозно тяло на дупки, което щеше да умре всеки момент, но волята и невинността ти те спасиха, защото ти беше първият, който успя по някакъв начин да ме разчувства и да докосне сърцето ми. Белезите на тайната щяха да бъдат унищожени от теб, но ти вече нямаше никакви сили, за да го направиш. Безпомощността ти доведе до моята състрадателност, която те спаси. Аз разделих тялото ти на пет части - теб и още четири тайни, които са около теб постоянно, защото трябва да ги пазиш. Душата им обаче е скрита на друго място, такова, което да не бъде намерено от никого, защото унищожаването им ще доведе до дупки в тялото ти и проклятието ти отново ще се завърне. - Грандокиведер разказва надълго и нашироко, преди всъщност да изрече наказанието си. - А днес, след това, което си извършил, ще последва най-лошото за теб, а именно унищожаването на една от твоите тайни: "На километри оттук, в замъка на крал Кук, намира се короната на Верда, в залата на богиня Нерда, нека златната корона се разпадне, като от земетресението ще падне, тя ще се строши и проклятието ще съживи..."
В този миг главата на Мортедесо се обръща на 180 градуса, като твоята, и започва да изрича заклинание, ревяйки яростно от болка и тъга, защото усеща как получава дупка в крака си, а проклятието отново се съживява 10 години по-късно. Една част от господарят ти скоро щеше да умре - първата тайна и нейната душа. Мортедесо все още повтаря, докато заклинанието не свършва и всичко се променя в него.
- Вече си по-слаб, а аз по-силен... - Грандокиведер изрича, умирайки от смях и радвайки се, че най-накрая е успял да направи това, което е трябвало да извърши 10 години по-рано.

Момчето се събуди от гадостта и отвратеността, която бе изпитало по време на съня, който не беше свързан с него, а с неговия господар. Детето се опитваше през цялото време да запомни какво се е случило в съня, за да може да разреши проклятието си, а именно, след като разруши зависимостта "себе си - Мортедесо - Грандокиведер".
- Чедо, всяко проклятие има свое антипроклятие... - изрече богинята, която завеща това изречение като ключ за решаване на проблема на момчето, и се изпари отново.