Нощта на тайните

~ Част Осма ~

Вечерта, във влака

Стъмваше се. Момчето не можеше да направи нищо, за да се спаси, защото не можеше да говори и да се движи. Положението, в което беше изпаднало, беше отчайващо и трагично. Във влака нямаше осветление, защото токът междувременно беше спрял и всичко беше в мрак, тъмнина, като че ли си попаднал в черна дупка. Улеите, които бяха останали върху невинното личице ставаха по-големи, болката също, а детето не можеше да преодолее това "изпитание" по никакъв начин засега.
- Чедо, защо не се опиташ да се спасиш? - отново се чу ангелски глас в превозното средство.
Момчето ръкомахаше нещо, но не можеше да каже абсолютно нищо заради Мортедесо, който му изтръгна душичката чрез заклинанието си. Движенията, които правеше детето, също бяха безполезни, защото нощта вече беше легнала над земята и всичко беше черно.
- Чедо, единственото, което трябва да направиш, е да последваш своето сърце и да се върнеш там, където за първи път срещна своя г... - нещо, като че ли я прекъсна, и се изпари.
Детето отново не знаеше какво да прави, но така или иначе всичко за него беше твърде отчайващо и докато чакаше сутринта, заспа.

- Той е отново тук... - чува се отдалече като ехо.
- Да, но защо не е мъртъв вече, - друг глас отговаря. - Нали Мортедесо го уби...
- Тайни, волята, волята е по-силна от всичко останало - отвърна техният господар.
Гората Мортедесо за първи път е някакси светла и не толкова мрачна. Нещо е променено, нещо я прави не толкова неприветлива и отвратителна, нещо те прави теб по-спокоен и не толкова притеснен, нещо се усеща по-различен начин. Гробът на Мортедесо е единственото място, което е така тъмно и дори невидимо, сякаш вече той не е там и не те очаква така, както предишните пъти. Всичко изглежда като затишие пред буря, която ще се развие и ще те довърши жив, прав и изпълнен със сили, които ще присвои господарят на проклятието ти.
- Още малко и планът ни ще проработи... - чува се глас.
- Още малко, господарю, и вие ще станете най-великият на света... - друг глас казва.
- Още малко и тайните ще се впият във вас... - трети глас добавя.
- Тайни, знам, че искате да сте мои, но разберете, че не е толкова лесно. Та това малко момченце е толкова силно, със заряд и енергия, събрана от хиляди хора, с телце, което не може да се унищожи, с проклятие, което е последното на този свят и не може да бъде ликвидирано просто така. Тайни, разберете, че моят господар не позволява. Белезите на тайната губят своята сила с всеки изминал ден и ако сега го унищожа, ще унищожа и себе си. - господаря довършва и се изпарява, оставяйки своята престилка на земята.
Сънят не престава, а ти се опитваш да не се събуждаш и да запомняш всяка отделна думичка от него.