Нощта на тайните

~ Част Дванадесета ~

Приказката, продължението

Бащата на Грандокиведер се чудел как да промени както своя, така и живота на целия свят от гняв и безработица. Той намерил сина си за перфектния обект, който би изтърпял тази промяна. Така един ден след училище, както обикновено, Грандокиведер очаквал удар от колана на баща си, преди да се влезе в къщата, но точно тогава нищо такова не се случило, докато не отворил врата на хола. Изведнъж се разпищяла аларма, станало тъмно, токът в целия град спрял и влязъл бащата, който се хилил яростно от кеф и гняв, защото носил на каишка след себе си тринадесет яростни и освирепели вълка, които биха изяли всичко, стоящо пред тях в този момент. Жертвата била малко момче, което останало за миг без ръка, крак и корем. Вълците не преставали, докато не видели кости, а момчето се скъсвало от болка и кръвта му течала като река. Баща му не преставал да се смее и да се радва. Започнал да сърба от кръвта на сина си, която била свещена.

Настъпило нещо странно. Бащата започнал да се превръща в могъщо чудовище с тринадесет глави и 3 ръце, наречено по-късно вълглав. Грандокиведер не знаел какво да направи, защото вече бил почти изяден, но изведнъж се отделил такъв гняв от момчето, че отблъснал всички вълци и могъщия си баща-вълглав.

Тогава историята с баща му приключила, но не и с фамилията им. Грандокиведер още от малък бил повлиян от тази гневна вълна и желание за величие. Той искал да стане нещо повече от баща си и да убие много повече хора, които да използва, за да придобие тази мощ.

Момчето ходело тогава на училище, в най-проклетото и коварно училище, наречено Гимназия Сангуе, което означавало Гимназия Кръв. Там всички учили отвратителни предмети, като "Кръв на човека" и "Кръв от човека". След смъртта на баща си Грандокиведер започнал да проявява неприсъщ интерес към втория предмет, откъдето всъщност баща му бил извлякъл участта с вълците и вълглав.

Грандокиведер започнал да се интересува от този предмет повече от всичко, като вече измислил план - по средата на учебника "Кръв от човека" била частта "Как да извлечем най-свидното по най-тежкия начин?". Бил адски заинтригуван от тази част и незаконно взимал вкъщи учебника си, принадлежност на училището, за да го чете денонощно и намери ключа към решаването на загадката.

Месец по-късно...

Денят на участта настъпил. Грандокиведер решил да създаде проклятие, което да успее да извади душата на всеки жив след мъчително и дълго сънуване на кошмари, разяждащи тялото и материалното на човека. Идеята била готова, но останалото не било съвсем ясно, защото бъдещият господар на всичко зло трябвало да създаде някъде проклятието и да го реализира. Имало още един проблем, който бил свързан с активацията на проклятието, а именно, че били необходими цели 101 души, които да отключат съкровищницата на Дроментелеос и да донесат могъщата пръчка на кръвта, която от километър унищожава жертвата, към която е насочена.

Въпреки че това било най-страшното проклятие, то започнало разпространението си - бавно, но мъчително. Дали от камбана, обект или някакъв знак, всеки набелязан бил обречен да приеме проклятието. Грандокиведер ставал все по-силен и силен, докато не дошло ред на Мортедесо, който успял да... "- той не успя да завърши, защото някой го спря.

- Мисля, че всичко това беше предостатъчно, невернико, - каза другият. - Заслуженото ще си го получиш...