Нощта на тайните

~ Част Единадесета ~

Полунощ, във влака

Грандокиведер изрича думите на смъртта, създавайки ново и могъщо проклятие, което до 3 дни ще унищожи или него, или неговите врагове. Времето за действие не е много, но волята и разумът биха довели до желаната победа.

Както всичко беше тъмно във влака и надеждата беше почти изчезнала, изведнъж откъм първия вагон светеше на интервали нещо с пронизваща бяла светлина. Момчето беше заинтригувано от това, което се случва, но не знаеше какво да прави и как да постъпи, защото това би могла да бъде отварата, с която то вече беше запознато, благодарение на сънищата си. Отново трябваше да последва сърцето си и да рискува, но в тъмнина, насред нищото, в празен влак, друг избор не съществуваше.

Тръгна целеустремено към първия вагон на влака от любопитство с цел да разбере какво се случва там, но пътят, който му предстоеше, беше твърде дълъг, защото момчето се намираше в края на железопътното превозно средство. Вървеше си съвсем спокойно, защото според него не можеше да се случи нищо, но действителността не изглеждаше точно по този начин.

Изведнъж докато ходеше, вагонът, в който щеше да влезе, пламна, като че ли някой го беше облял с бензин и беше сложил камера, от която да види кога момчето ще мине оттам. В паниката детето нямаше избор и беше длъжно да бяга, за да остане живо. Страхът, който беше обзел душата му, беше неземен - то не можеше да диша от притеснение, не можеше да тича повече от умора, не можеше да издържа от това проклятие. Вече „да се предадеш" беше по-добре, отколкото да се бориш срещу себе си и да не можеш да разбираш нищо от това, което се случва.

Обаче в мозъка му нещо се преобърна, след като погледна назад към влака и видя първия вагон все така светещ и сияен - нито премигващ, нито изгасен. Не знаеше защо, но в главата му се повтаряха постоянно думите: „3 косъма от десет-годишен мъртвец, 4 зъба от устата на паяк Мраз, кости от ръцете на два коня, тялото на моя господар и пръстите на последния убит..."

– Точно сега трябва да последваш да сърцето си... – изрече богинята, без да се появява, някъде от небето или пространството. – Всяко проклятие има свое антипроклятие...

Това богинята го повтори за втори път, а момчето не знаеше по какъв начин да използва този ключ към успеха и свободата.

„ Преди десет години започнало всичко от бащата на Грандокиведер (поне така той разправял). Баща му бил беден, без образование, без работа - човек на простолюдието, който не можел да издържа своето семейство, но винаги искал да бъде господар на всичко и да може да прави, каквото пожелае, когато поиска. Той се държал много лошо с единствения си син Грандокиведер - биел го, ругаел го и го ненавиждал. Това се отразявало много зле на бъдещия господар и го комплексирало още от малък. Животът му протичал тежко и много несправедливо. Всичко това го предизвикало по-късно да се превърне в това, което е сега...