Нощта на тайните

~ Част Пета ~

Сутринта, гара "Червена кръв" 

Момчето реши да търси своите роднини, като мислеше, че по този начин ще успее поне за малък период от време да се откъсне от проклятието и да живее отново своя безгрижен живот, както досега, въпреки че почти нищо не можеше да спре съдбата му. То реши, че щеше да бъде най-добре, ако отиде при своята любима баба, която живееше в град Съдбобол, намиращ се на около 12 часа път с влак от гара "Червена кръв". Беше очевидно, че щеше да се пътува с влак много дълго време. Детето отиде веднага до касата на гарата, за да си купи билет, но нямаше свободни места за влака, който заминаваше след 2 часа и беше принудено да изчака следващия ден. Проклятието обаче не позволяваше чакане и детето реши да вземе друг влак, с който трябваше да се прекачи. Тогава пътят му щеше малко да се удължи.
Момчето тръгна целеустремено да решава загадката около проклятието, което го беше завладяло след биенето на камбаните миналата нощ, мислейки си, че, като отиде при своята баба, щеше да реши своите проблеми и да продължи да живее своя спокоен живот. Влакът очакваше своите пътници, както и момчето, което беше малко притеснено за това, което щеше да му се случи. Качи се в превозното средство и потегли за своята баба, която го чакаше с нетърпение. Докато пътуваше обаче, му се доспа и заспа на седалката...

- Ха, ха, ха... - чува се глас.
- Най-накрая Мортедесо ще получи своята жертва, след като тя се завърна! - смеейки се, извиква втори.
- Ето че хората не винаги успяват да се спасят от проклятията на нашия господар! - трети умира от смях.
Гората Мортедесо е все толкова коварна и отвратителна, отблъскваща всекиго със своята тъмнина и черно-бели нюанси. Това място предизвиква чувства, които не можеш да изпиташ на друго място. Обстановката, която дава тази гора, е такава, че накрая ще искаш да умреш, без да ти пука за нищо само за да се отървеш от всичко и най-вече от проклятието. Човекоподобните влизат в твоето съзнание и започват да го изпразват, като че ли оставаш без мозък - нищо не остава, но в действителност това не е истина, защото само ти предполагаш така, мислейки си, че никога няма да възвърнеш своя изначален вид. Господарят им завладява тялото ти и започва да предизвиква много голямо притеснение в твоята глава.
- Къде е моята жертва, тайни? - някой, който се интересува от теб, пита властно като господар на всички.