Влюбих се в лошото момче (Временно спряна)

2 глава

Вървях на там, когато някой ме хвана за китката и ме дръпна в мъжката съблекалня. За щастие нямаше никой освен мен и моя „похитител". Грубо ме бутна в стената и аз изстенах. След като се осъзнах видях Камерън, със скръстени ръце пред гърдите си и ме оглеждаше от глава до пети, имах чувството, че ме съблича с поглед.☺Понечих да се измъкна от мръсния му поглед и да изляза, но преди да успея да го направя, той отново ме бутна в станата. Сложи двете си ръце от двете страни на главата и сложи единия си крак между мойте, като претисна тялото си към моето и прошепна в ухото ми:
-Няма да се измъкнеш този път чернокоске!- И впери погледа си отново в мен аз го погледнах в очите и казах с досада:
-Толкова ли нямаше някое от твойте момичета, с което да се натискаш зад училище, а придърпа мен в мъжката съблекалня.- след тези думи Камерън претисна тялото си към мен още повече, което ме накара да изпуса лек стон, а той се усмихна доволно.
-Не се прави, че не ти харесва. Има момичета, който бих убили, за да са на твое място.- ах тази гадна самодоволна усмивка как искам да му я избия от лицето.
-Не се правя, наистина не ми харесва. И аз не съм от тези момичета. А сега се разкарай, за да се махна преди всички момчета да са дошли.- след тези думи той се наведе към врата ми отмести косата ми и засмука кожата ми, после леко я захапа. След което аз изпуснах лек стон и усетих как се усмихана доволно на себе си. Наистина мразя когато някой прави това с кожата на врата ми, чувствам се безсилна, умекват ми краката и наистина се чувствам некомфортно в собствената си кожа. Може би това е моята голяма слабост и затова само Радост знае за нея, възползвала се е от това няколко пъти. (И преди да си правите грешни изводи, просто само така може да ме накара човек да направя нещо, което поиска.) След това целуна това място върна косата ми на раменете ми и се отдръпна, а аз направо изхвърчах през вратата.
Влязох в женската съблекалня и отидох до шкафчето си и взех четката си за коса и се вързах на стегната конска опашка и отидох в салона, всички се бяхме събрали. Днес щяхме да имаме с другите два класа там бяха и останалите от групичката на Камерън. Е не всички са кретени като него, познавам се с две от момчета, ако не броим Камерън.Това са Мат и Шон. С Мат сме доста близки приятели, а с Шон ходехме на уроци по китара заедно.
Както и да е седнах до едно момиче на скамейката, а от друката ми страна седна момичето, което ми лази по нервите само с присъствието си, Челси. Тя говореше с приятелките си клонинги за някакви глупости, докато госпожата проверяваше кой е тук и кой го няма. Щом стигна до мен аз казах малко по-високо тук съм, защото бях с една слушалка и слушах музика, което накара Челси да се обърне към мен. Огледа ме и се усмихна сякаш е нещо повече.
-Хах кой е нещасника, който е тръгнал с теб. - махнах си слушалката и я погледнах с недоумение. Докато не ми светна какво е видяла, за което щях да убия Камерън. Отново погледнах в кристалносините ѝ, злобни очички и казах:
- На теб какво ти влиза в работата.- Станах, сложих си слушалките си и взех една баскетболна топка, минах покрай Шон и Мат и им се усмихнах и те ми се усмихнаха в отговор. Метнах един злобен поглед на Камерън и отидох до коша. Прибрах телефона и слушалките в джоба на дънките си. Започнах да целя кошове и да мисля отмъщението на Камерън. И да се чудя как да се измъкна от досадните въпроси на Челси. Докато волейболна топка не удари тази, с която аз играех. Хванах двете топки в ръце, после пуснах моята на земята и попитах едно от момичетата, който играеха волейбол дали може да ударя един път, тя кимна в знак на съгласие. След което аз се огледах и видях Камерън и приятелчетата му пред другия кош и ми дойде идея как да му го върна. Застанах на место и се прецелих право в него, след това ударих топката с все сила и го цапърдосъх право в тиквата, която той нарича своя глава. Подвикнах едно леко Оппа и се захилих като напушена, а групичката му не устана по назад от мен. Завъртях се на пети и си взех топката и започнах да целя кошове, вкарах няколко поредни. Следващия не успя да влезе удряйки се в обръча на коша отскочи и тъкмо да хвана топката, нечии ръце минаха над главата ми и взеха топката. Обърнах се да си я взема и кого да видя...
Камърън държеше топката ми, да бъда по-точна въртеше я на един пръст..... Пфф фукльо... Взех топката и я сложих пред корема си и я обгърнах с две ръце. Той се преближи към мен и каза:
-Ти и аз, една игра на баскетбол.. - вдигнах поглед забивайки очи в неговите.
- Само двамата! Толкова ли нямаше момчета, с който да играеш, а избра момиче... Не предполагах, че си толкова нескопосан да играеш...
- Не моят отбор срещу твоя и ще се изненадаш колко и какво мога да играя...- започна да повдига вежди.
-И да виждаш отбор на моя страна?!?
-Да!! Ти, Джак Дж.(Джонсън) Джак Г. (Гилински), Мат и Наш. Аз ще играя с Шон и Картът.
-И защо моя отбор е от петима, а твоя от трима. Защо не вземеш един или искаш да загубиш по-бързо.
- Добре чернокоске, взимам Мат...
- И какво печели победителя?
- Извинение и право на едно желание, което загубилия трябва да изпълни.- Замислих се малко надигнах се на пръсти и прошепнах в ухото му:
-Но без неща свързани със секс в желанията ти, скъпи.- и натъртих на последното така че да звучи по-съркастично и се отдръпнах от него и го погледнах и той ме гледаше намусено, но нямаше особено голям избор.
-Както искаш, чернокоске!
-О, и още нещо, за какво извинение става на въпрос?- попитах.
-Ми ако ти победиш ще ти се извина, за това което стана в...- преди да довърши се приближи до ухото ми го прошепна- съблекалнята. И се отдръпна от мен
-А, ако загубя?
-Ще се извиниш за това, че ме цапърдоса в гавата. - аз се засмях като си припомних какво стана.
-Дадено! Мат, Шон успех, ще ви е нужен след като сте в губещия отбор.- Казах, намигайки им. Те се спогледаха усмихнаха се и казаха в един глас:
-И на теб Лидс...- След това аз се обърнах към момчетата зад мен, от моя отбор.
-Аз съм Лидия, а вие сте...- казах и огледах всички момчета
-Аз съм Джак Джонсън, това е Джак Гилински, а този там е Наш, посочи едно момче, което се беше облегнало на стената и ме гледаше.
-Е нека започваме чернокоске!- каза Камерън зад мен....

Хейооо! Ето я трета част. Надявам се ви е харесала
Изкажете мнение....
И се извинявам ако имам грешки, не е нарочно.