Влюбих се в лошото момче (Временно спряна)

20 глава

Погледнах часа беше 18:30. Можех да отида да разведа кучетата.
-Зот, Лаела бързо при мен отиваме на разходка.- подвикнах и плеснах няколко пъти с ръце и те дотичаха. Сложих поводите им, обух черни кецове и излязох. Затичах се към парка с Зот и Лаела. След няма и десет минути и бях там. Пуснах ги и те тръгнаха да обикалят из парка. Взех топката и ги повиках.
-Лаела донеси!- подвикнах като хвърлих топката, а тя побягна след нея.- Добро момиче!-погалих я, когато донесе топката.- Зот дръж!- подхвърлих я и той я взе. Наведох се да взема топката и телефона ми извибрира. Извадих го от задния джоб и го погледнах имах съобщение. -Лаела хайде момиче дръж я!- хвърлих топката и тя побегна след нея. След което отворих собщението:

Камерън:Бейб да не забравиш за вечерията.
Лидия:Хах спокойно няма.
К: Аз да те подсетя. :*
Л: Не съм толкова отвеяна.
К:Не съм го казвал. Та както и да е искаш ли да дойдем да те вземем!
Пишех докато подхвърлях топката.
Л:По-добре недейте ще дойда. направо в ресторанта.
К:Щом искаш? Имаш ли нещо против да поканя един приятел.
Л:Не ми пречи, ако и друките са окей?
К:Добре до довечера :*.
Л:Чао!
Часа беше 19:04, което означава, че трябва да се прибираме. Отидох при легналите на полянката пред мен кученца и им сложих каишките и се запътих към нас.
•••
-Прибрах се и отивам да се оправям!
-Добре мила.- провикна се мама от кухнята.
-Би ли нахранила Зот, Лаела и Звездичка.
-Да разбира се. После ела да те видим.
-Добре!
Качих се в стаята и се запътих към банята след като погледнах часа. 19:20.
Влязох и се изкъпах за двайсет минути. Излязох от банята и се запътих към гардероба. И се зачудих какво да облека. Извадих си бельо и го облякох. След което изсуших косата си и застанах отново пред гардероба и се замислих какво да облека. Отново. Накрая реших да е синя пола с висока талия и опашка и едно бяло бюстие. Облякох ги.
Включих машата и навих косата си след което прекарах пръсти през буклите. Не сложих много грим бледо розав гланц, спирала и очна линия. След като бях готова слязох долу при мама и татко.
-Е как съм?-попитах и се завъртях да ме огледат.
-Мила изглеждаш...!-започна мама.
-Уау!-довърши татко.- Нека да отидем с нея. Може да ѝ се случи нещо.-татко се обърна към мама. А аз я погледнах умолително.
-Стив престани нищо няма да ѝ се случи!-скастри го мама.
-Благодаря!-оформих без звучно.-Е аз трябва да тръгвам.- казах и тръгнах към вратата. Взех една бяла чанта-протмоне и сложих телефона, пари и ключовете. Обух отворени бежови сандали и се взех коженото яке в същия цвят като обувките.
-Чао!
-Чао и внимавай!- обади се мама.
•••
К:Къде си?
Л:До пет минути съм там вие влизайте!
К:Добре! Искаш ли да те посрешна.
Л:Не ще стигна и сама.
К:До след малко. :*
Л:Чао. :)
Видях ресторанта и се запътих на там. Влязох и се огледах за момчетата. Съзрях ги и се запътих.
Когато Картър и Тейлър всигнаха погледи от чиниите си и ме видяха да идвам към тях. Когато ме познаха ченетата им паднаха до зенята. Ейрън, Шон и Мат ги видяха и размахах ръце пред лицата им, но те не помръднаха. Проследиха погледите им и ме видяха. Ейрън си изпусна вилицата, а пък на Мат и Шон зениците им се разшириха. Джонсън и Гилински отвориха усти и от тях потече течноста, която тъкмо изпиха. Наш ме погледна усмисна се мазно сръчка Камерън в реброто и кимна към мен. Той се обърна и ме видя усмихна се по същия начин, както Наш. След което стана и дойде до мен и ме хвана за ръката.
-Бейб супер гореща си!- сведох глава, защото май се изчервих.
-Мерси!- промърморих под носа си. Вдигнах глава и съзрях едно непознато момче, това сигурно е приятеля на Камерън.- Здравей те момчета!- най-после всички момчета излязоха от транаса, в който бяха попаднали.
- Изглеждаш леле!- възкликнаха Джаковците.
-Лидия това ти ли си?-попита Киан.
-Да Киан аз съм!-засмях се сядайки на свободното место до Камерън.
- Лидия това е Самюел Уилкинсън. Или за по-кратко, Сам или Сами.- Камерън посочи момчето седящо от другата ми страна.
-Приятно ми е!- подадох ръка на момчето до мен.
-Удоволствието е изцяло мое!- усмихна се и я пое.- Камерън момичето ти е много с...
-Да знам!- прекъсна го.
-Хей момчета аз съм тук!- казах.
-Да виждам.- открадна бърза целувка от бузата ми.
Сервитьорката дойде и взе поръчката на всички. Пуснаха танго и няколко двойки излязоха на дансинга.
-Има ли кандат, който знае да танцува този танц.- Камерън наведе глава, а другите забиха поглед към него. Явно те знаят нещо, което аз не знам.
-Хайде, скъпи ставай!- усмихнах се подло, хванах го за вратовръската и го издърпах на дансинга.- Да те видим. Аз ли ще водя или ще се пробваш ти?-той не каза нищо усмихна се мазно. За секунди едната му ръка се спусна на кръста ми, а другата хвана едната моя и ме приближи още повече към себе си. Сложих свободната си ръка и на рамото му и затанцувахме. Правихме стъпка след стъпка, движение след движение. Останахме само ние. Продължихме до края. Всяко едно движение беше изпълнено със такава страст и желание. В края на танца се целунахме. Чуваха се пляскания и свиркания. Усмихнахме се и се поклонихме. След което се запътихме към приятелите ни който ни гледах невярващо, конкретно Камерън. Но ни пляскаха.
-Бро пълен си с изненади.- каза Наш.
-Знам си!
-Къде се научи да танцуваш така?- попита Джонсън.
-Имам си начини. Но и партньорката ми не изоставаше назад.- каза и сложи ръка на кръста ми.
-Така е Лидия и ти танцува просто страхотно.- каза Мат.
-Мерси!- казах и наведох глава, защото усетих как се изчервих.
•••
-Боже преядох!-въздъхна Киан потупа стомаха, облягайки се на зад.
-Охх и аз!- казаха едновремено Джаковците.
-Момчета аз отивам до тоалетна.
-Приключи ли?-попита ме Камерън.
-Да!- отвърнах му отдалечавайки се.
★Гледна точка на Камерън★
-Момчета хайде да тръгваме!- подканих ги.
-Ами Лидия?- попита Тейлър.
-Ще я вземем, като излезе от тоалетната.- с момчетата платихме сметката и се запътихме към женската тоалетна, от която Лидия тъкмо излизаше.
★Гледна точка на Лидия★
Тъкмо излизах от тоалетната и видях момчетата да идват насам. А Камерън носеше нещата ми.
-Здравейте момчета! Какво става?- той се приближи към мен и ми подаде якето и чантата и ги поех.
-Хайде да вървим!- хвана ме за кръста и ме придърпа към него.
-Но, аз трябва да си платя сметката.
-Спокойно аз я платих.-задърпа ме към изхода.
-Какво? Ама не може така.
-Напротов!
-Ама аз...-бях прекъсната от бързата му целувка, която постави на усните ми.
-Без ама...!
-Ооо, толкова сте сладки.-проплака Картър. Излизайки от ресторанта.
-Тъкмо и аз това щях да кажа.-подкрепиха го заедно Тейлър и Ейрън.- аз наведох поглед, за да не ми видят зачервените бузки.
-Кам, приятелката ти е много срамежлива.- каза Наш.
-Но пък е сладка, когато почервенее.- отвърна му Камерън, а аз вдигнах очи и го погледнах.- Искаш ли да те изпратим до вас?
-Не знаммм...
-Ооо стига де не иска да дойдем да те вземем, но поне може да те изпратим. Пък и стана късно.
-Защо не искаш да те придрижим? Кажи какво криеш!- попита Сам, като присви подозрително очи.
-Вас?-отговорих.- Кой нормален родител, конкретно баща, би приел нормално факта, че дъщеря му се прибира посред нощ с девет момчета на куп. И един от тях се е вкопчил в нея.
-Ами...- замълча Сами, а Камерън погледна надолу към мен и понечи да си махне ръката от кръста ми, но аз бързо я хванах и не му позволих. Той се подсмихна доволно и отново ме придърпа към себе си.-Камерън имаш късмет, че си я намерил преди мен!- засмя се Сам. Но се сетих, че след една седмица той (Камерън) отново ще започне да се държи по същия начин, по който беше преди, че даже може и по-зле. Погледите на Мат и Шон се бяха забили в мен и ме гледаха с съчувствие. Явно бяха разбрали за какво мисля и прочели тъгата в очите ми.
-Добре щом искате изпратете ме!- казах прогнвайки гадните мисли. Телефона ми извибрира. Страно кой ме търси по това време. Погледнах от кой е съобщението. Беше от Дейвън.
Д:Утре кога трябва да се съберем.
Л:Ами от 16:30 до 18:00ч. съм на карате, така че към 19:00ч. Дали ще е удобно на другите?
-Бейб кой те търси?- попита Кам усмихвайки се.
-Дейвън.- щом изрекох името му, красивата усмивка изчезна от лицето му.
-Защо те търси по това време този?- попита леко ядосано като затегна хватката около кръста ми.
-За да види кога ще е удобно да дойдат утре...-прекъсна ме.
-За какво ще идва и с кого?
-Стига Кам, остави я да се доизкаже!- скара му се Ейрън.
Погледнах си телефона за кратко и видях, че имам собщение и че Дейвън е добавил в чата Ед, Ерик, Тай, Гавин Енджи и Нора.
Енджи:За мен няма проблем.
Ед: И аз съм окей.
Нора:Само да не се натрапваме.
Лидия: Нора не говори глуписти!
-Е какво ти е обяснението?- дръпнато попита Камерън без дори да отпусне хвадката.
-Охх мислехме да ви кажем другата седмица, но ако си замълча ще спреш достапа на кръв и въздох в стомаха и краката ми. След седмица и три дена ще има състезание с хип-хоп танци. И аз, Гавин и Дейвън сме в група с още няколко човека и тренираме у нас, защото затвориха парка в който танцувахме. И затова Дейв ми пише.
-Оу... Ами... аз... такова... съжелявам.- сведе поглед към земята.
-Боже мили, дами и господа днес станахме свидетели на най-рядкото явление на този свят!- възкликна Наш. Ние го погледнахме въпросително. А той продължи.- Моят най-добър приятел великия Камерън Алекзадър Далас каза, че съжелява. Моля ръкопляскайте.- започна да пляска с ръце, а всичко ние избухнахме в изтеричен смях.
Ерик: И за мен е добре!
Гавин: Там съм, където и когато е брат ми.
Тай: Ще видя моята възлюбена отново. Нора не ревнувай!
Нора: Мечтай си Рикардйо.
Лидия:😂😂😂
Ед: 😂😂😂. Тай сигурен ли си, че и тя има същите чувства към теб, каквито ти към нея.😂😂😂
Тай: Аз не съм просто сигурен. Аз съм убеден в това.
Лидия: Чакай малко! Нора май си има обожател.
Енджи: Така ли? Кой?
Лидия: Ооо дааа... Чудя се дали да го издам?
Енджи: Стига си овъртала бе момиче. Изплюй камъчето.
Лидия: Тай харесва Нора, Тай харесва Нора, Тай харесва Нора. 😂😂😂
Тай: Не е вярно!
Лидия: А пък аз съм трамвай.
Чух някой да ме вика.
-Лидия въобще слушаш ли ни?- Джонсън размахваше ръка пред лицето ми.
-Съжелявам, но не.
-Не се ли разбрахте вече.- попита Гилински.
-Да разбрахме се, но обсъждаме чувствата на Тай, DJ-я към Нора, а тя е една от хореографките, и диджей аудио системата ми. Но той продължава да отрича, че харесва Нора повече от обурудването.
-Ахам. Та да попитаме пак ще играеш ли с нас баскетбол?.
-Кога?
-Утре към 16:30.
-Съжелявам бих искала да ви натрия носовете, но съм на карата и след това ще се съберем да тънцуваме.
-Ууу и борбена.- подсвирна Сами, а Камерън го изгледа на кръв. А аз пак забих поглед в телефона си.
Тай: Аз ще си лягам преди да ме изкарате влюбен в още някой.
Лидия: Стига Тай. Може да ме няма във връзките, но не съм сляпа и разбирам кога едно момче си пада по някое момиче. Все пак съм заобиколена от момчета.
Дейвън: Да бе няма те във връзките! Да питаме Камерън какво мисли по въпроса.
Лидия: 😒😒 Сега не говорим за мен.
Енджи: Кой е Камерън?
Гавин: Гаджето ѝ.
Нора: Боже пре света Дева Мария, Лидия ти имаш гадже. Как изобщо си говорите. Ти изпадаш в някакъв транс, когато те заговори момче.
Лидия: Гавин млъкни! И да Нора имам гадже. Което върви сега до мен и ме държи за кръста и ме притиска толкова силно към себе си, че да не му избягам. И с още осем момчета.
Дейвън: О да вярно вечерята,на която Мат те накара да носиш пола или рокля. И с какво избра да си.
Лидия: Пола... Абе стига сте ме разпитвали говорихме за Тай и Нора!
Нора: Ааа не аз си лягам.
Тай: И аз.
Ед: Чао и от мен.
Ерик: Лека мека и полека на всички. Особено на теб Лидия внимавай!
Лидия: Ерик!!! Я да лягаш!
Енджи: Сладки сънища хора
Гавин и Дейвън: И на на теб Енджи. Лека нощ на всички.
Лидия: Лека нощ! 🌙🌙🌃🌃
Прибрах телефона си и се заслушах в разговорът на момчетата.
-Лидия къде ще бъде състезанието?-попита Картър.
-В читалището.
-Ако танцуваш хип-хоп, както тънго съм убеден, че ще спечелите.- подсмихна се Тейлър.
-Като подхвана темата. Камерън!- погледнах леко нагоре, защото дори и с високи обувки пак съм по ниска от него. Макар и по-малко. Той сведе поглед към мен.- Къде се научи да тънцуваш така?- всички го погледнаха подсмихвайки се.
-Ами аз... такова... аз... ъмм...-замлъкна.
-Ходи на танци заръди бала на сестра си.- каза Наш. А аз се засмях.
-Не се смей и да не си посмяла да кажеш на някой!- заповяда ми той, като ме стисна още по-силно.
-И кой ще ме спре?- попитах, предизвиквай го.
-Аз?
-И как по-точно ще стане това?- засмях се.
-Така...-той се спря обърна ме към него с едно движение. И сля усните ни в целувка. Първо бях стаписана, но се съвзех и отвърнах. Целувката беше страстна и изпепеляваща.
-Хей, хей ще се глътнете.- каза Сам.
-По-добре ще е да си вземете стая.- каза Наш. А ние с Камерън се отделихме. Бях сигурна, че съм почервеняла като домат. Продължихме да вървим, момчетата си говореха нещо. Но не ги слушах особено.
-Е бебчо ти си до тук.- вдигнах поглед от земята и видях, че се напираме пред нас.
-Е чао момчета беше ми приятно тази вечер. Лека нощ.- надигнах се на пръсти, поставих бърза целувка на усните на Камерън и се запътих към вратата.
-Лека нощ.- пожелаха ми всички едновремено. И аз влязох в къщи. Качих се в стаята си облякох пижамата си и легнах. Мислейки за целувката и неусетно съм заспала.....

Мразете ме, прибите ме, убите ме, аз пак ви обичам. Извинявам, че не качвах повече от цяла седмица нова глава. Но просто нямаше кога, понреже минах втора смяна(Която ненавиждам от дъното на душата си.) и времето не ми стига за нищо. Обещавам ще се опитам да кача още една час...
3,5 четения хора... Направо си нямате на представа колко се щастлива. Обичам ви ❤❤❤....
Сори ако има грешки.
П.С. На снимката е облеклото на Лидия...