Влюбих се в лошото момче (Временно спряна)

4глава

Тичах по коридора до шкафчето си да взема учебниците по математика. След което отново се затичах по коридора. Влязох в стаята и всички погледи се забиха в мен аз погледнах към учителката казах едва-едва:
-Мога ли да остана в час госпожо Потър?
-Седнете госпожице Смит!-тръгнах към свободните места по-отзад. До Камерън нямаше никой и той потупа местото до него. Аз го подминах и седнах на свободния чин зад него. Отворих учебника и заслушах урока. Камерън се обърна към мен и попита:
-Защо ти беше Шон?
-Не ти влиза в работата и сега се обърни преди госпожата да ни се скара.- той се завъртя и ме остави на мира.
Часа свърши. Отидох до шкафчето си оставих си математиката взех си несесера и отидох в стола. Там имаше няколко момичета, аз седнах на една маса. Сложих си слушалките пуснах си музика и започнах да рисува.
След малко започнаха да прииждат ученици.Някой ми закри очите, аз махнах едната сушалка и се обърнах да видя кой ме прекъсна.
-Мат?!- прозвуча повече като въпрос, от колкото като обращение.
-От плът и кръв.Какво правиш? И могали да се настаня до теб?
-Ъмм... Рисувам. И да заповядай. Къде е Шон?
-Ми зад училище с Кам и другите. Може ли да видя какво рисуваш?- каза той сядайки.
-Ще дойдат ли после. Не че изгарям от желание да дойде и Камерън, но...- казах сядайки и му подадох картината
-Ууау, ле-ле рисуваш страхотно, невероятно, вълшебно.- каза той взирайки се в картината ми.
-Мерси много.-казах, взимайки скицника си затворих го и усетих как бузите ми почервеняха. Мат само се подсмихна и преди да каже нещо чух познатия глас на Шон.
-Хей, хора за какво си говорите?- погледна Мат после мен седна и продължи.- И защо Лидия е червена толкова? Мат какво направи?-каза Шон строго.
-Много ли е зле?
-Шон нищо не съм направил, просто и казах, че рисува страхотно.- каза Мат игнорирайки въпроса ми.
-Може ли да видя и аз?- аз кимнах и му показах картината.- той я погледна и каза.
-Наистина рисуваш страхотно.- аз усетих как още повече ми поревеняха бузите.
-Сега преличаш на домат.- каза Мат като се засмя идиотски.
-Мамка му!-казах леко. А Шон се пресегна зад мен и удари Мат зад врата и тогава аз се засмях.
-Хей приятели може ли да седнем при вас?- каза някой. Погледнах към източника. Там бяха Джонсън, Гилински,Картър,Наш и още две момчета, който не познавах.
-Може ли?-попита Шон гледайки към мен. Аз само кимнах. И момчетата се настаниха при нас.
-Това са Киан и Сам.-каза Мат като посочи първо едното после другото момче.
-Това е Лидия.- добави Шон
-Ти си момичето от класа на Камерън, което почти го е победило в неговата игра.
-Да аз съм! - казах усмихвайки се.Погледнах към вратата и видях Камерън да влиза с още едно момче.
-Мат, Шон аз ще тръгвам.
-Чакай! Защо?-Казаха едновремено
-Камерън идва с още някакво момче.
-Това е Ейрън. Споко той е готин.- каза Наш
-Не е заради него.
-Я да сядаш!- каза Шон строго
-Ти да не би да ме комаднаш?- казах риторично повдигайки вежди.
-Нека се изразя по друг начин. Ако не седнеш няма да дойда утре у вас.- аз седнах и всички момчета от масата бяха приковали погледи в нас двамата.
-Какво по дяволите ще правите у тях утре?-попита Гилинси. И чак сега осъзнах как прозвучаха думите на Шон.
-Н-не е това, за което си мислите.Ще ми преподаде няколко урока с електрическата китара, Джак. Нищо повече.
-Да добре...
-Хей, защо не сте на нашата маса.- дойде и Камерън с Ейрън.
-Амм.... Лидия седеше сама и аз дойдох при нея после и Шон и така се събрахме всички.- каза Мат.
-Аха ми нека я оставим отново сама и елате на нашата маса.
-КАМЕРЪН!!!- викна му Джонсън.
-Недей Джак. Негово кралско величество се нуждае от повече място за голямото си его. - казах като натъртих на поскедната дума. И без това щях да тръгвам.
-Стига де Лиди.- каза меко Мат.
-Ще отида навън на чист въздух и ще довърша картината си. Вие устанете с мистър голямо Его.
-Добре!-Каза Мат, аз си събрах нещата и излязох.
★ Гледна точка на Мат★
-Браво бе идиот такъв. Толкова ли неможеш да се държиш малко по-човешки с хората. Ние сме свикнали на твоето държание, но някой го взимат по-навътре.-Казах ядосано.Камерън започна да казва нещо, но някой викна от вратата.
-Хора на вън има женски бой.-изведнъж всички скочиха.
★Гледна точка на Лидия★
-Излязох на вън седнах на една пейка и започнах да рисувам. Изведнъж нещо се изля върху мен и започна да тече по картината и тя се размаза. Беше сасипана 3 седмици отидоха по дяволите. А картината беше за Радост.
Гневът се надигна в мен, а сълзи напираха в очите ми. Щях да разочеровам Радост. Изправих се завъртях се и кого да видя... ЧЕЛСИ !!!- зашлевих ѝ един шамар и и се разкрещях и се:
-МОЖЕ ДА МЕ ОБИЖДАШ, ДА МЕ ТОРМОЗИШ, ДА СЕ ОПИТВАШ ДА ОТРОВИШ ЖИВОТА МИ, НО ЗАРАДИ ТВОЯТА ТЪПА ПОСТЪПКА ЩЕ РАЗОЧЕРОВАМ НАЙ-ДОБРАТА СИ ПРИЯТЕЛКА.- тя стоеше и ме гледаше в очите и ми се изхили насреща. Е край с нея с това преля чашата.
Хванах я за дългата руса коса и ядръпнах на зад хванах едната и ръка и я извих назад, а тъпите и приятелки ме гледаха. Докато се осъзная вече бяхме заобиколени от една тълпа от хора. Дърпах я още по-силно и изсъсках в ухото ѝ
-Мога да ти стчупя ръхата с едно движение.- извих и още повече ръката и тя изписка.
-Лидия спри ще и стчупиш ръката.-викна някой огледах се и видях момчетата.- Лиди спри ще и стчупиш ръката.-повтори Мат.
-Това ми е целта Мат.- те се приближиха и ме издърпаха от нея
-Посни ме веднага ще извия връта на тази гъска, света ще ми е благодарен.Ще и сваля целия дон дю тен и ще я гримирам набързо в синьо.- казах на Джонсън, който едвам ме държеше.
-Успокой се! -каза Наш.
-Няма казах и се отскубнах от Джак и отново налетях на Челси.
-Госпожице Смит оставете Госпожица Ричърд и веднага и двете при директорката.- чух гласа на класната. Мамка му сега загазих!!!- казах сама на себе си. Станах от Челси събрах си нещата, разбутах тълпата и тръгнах към кабинета на директора.
Вляох вътре, а Челси вече беше там.
-Седнете г-це Смит.- каза директорката. Послушах я и седнах.
-Какво стана момичета.
-Тази лудата ми налетя на бой. И добрече я спряха, че щеше да ме прибие.
-Вярно ли е?
-Да, но не точно това стана.
-Да почти ми разби носа.
-Защо ли?
-Какво имате предвид г-це Смит. Вие започнахте нали?
-Да, но... - не ме остави да довърша
-Без, но... Вие сте виновна.
-Не е така.- Едвам сдържах сълзите си.
-Без обяснения. Ще се обадя на родителите ви и ще бъдете изключена.
-Хубаво.. След като няма да ме изслушате ще повярвате на Мис Савъншенство и ще накажете този, който не е заслужил.
-Внимавай с тона момиче. Имаш една минута да ми кажеш какво е станало.-поех си въздух и на един дъх.
-Седях на една пейка и си рисувах картина, когато тя изля нещо върху мен и всичко отиде на картината.-казах и показах картината или поне това, което бе останало от нея. 1 месец работих над нея и беше да най-добрата ми приятелка и щеше да бъде разочерована. Аз се ядосах и я зашлевих и така стигнах до тук.- след като приключих си поех въздух. Директорката се обърна към Челси и каза:
-Това вярно ли е? - тя мълчеше. - Добре тогава г-це Смит вие сте добра ученичка и ви е простено. Но родителите ви ще бъдат уведомени и ще бедете наказана, но ще бъде по-леко. Свободна сте и да не се повтаря.
-Добре. -Станох и излязох от директорския кабинет. Малко раздразнена, но и още повече тъжна заради сасипаната ми рисунка.

Отидох до кабинета, в който имах. Пред него стояха момчетата. Когато Мат и Шон ме видях се затичаха към мен и ме прегърнаха.
-И аз се радвам да ви видя момчета. - казах и тръгнах към стаята
-Кога ще се сбогуваме? - каза Мат тъжно.
-Никъде няма да ходя Матю.
-Не те ли изключиха.- попита Шон
-Не! Размина ми се след като разказах на директорката какво стана.
-А всъщност защо се беше ядосала така.-аз само им показах рисунката.
-Оле Лиди сега те разбитам- при вида ѝ сълзи напираха в очите ми, а щом си представих изражението на Радост не успях да ги задържа и те потекоха.Направо имах чувството, че сърцето ми щеше да се разкъса. Зарових лице в дланита си.
-Хей,хей недей да плачеш ще си направиш нова.-Каза Шон нежно, а Мат ме гушна.
-Няма да е същата и не беше замен.- след тези думи не издържах и се строполих на земята. След това и другите момчета дотичаха.
-Какво стана? Защо плаче? Да не би да я изключат!- каза Джонаън толкова бързо, че едва се разбра какво каза.
-Не отървала се е.-Каза Шон докато все още ме прегръщаше. И се опитваше да ме оспокой.
- Ми защо плаче тогава?- попита Гилински.
-Защото след като Челси я е заляла с нещо е съсипала картината.-каза Мат.
-Е-е-е какво толкова една картина ще си направи нова.- изцепи се Камерън. След тези негови думи плача ми секна изправих се ,го погледнах и казах:
-Просто една картина. Един месец работих над нея. Беше за най-добрата ми приятелка. Ще е разочерована, а аз особено мразя да разочеровам хората особено на тези хора който обичам и държа безкрайно много. Но за теб тази дума Обич е непозната и дори не обръщаш внимание, когато разочероваш някой нали?- започнах отново да плача.- Кажете на класната че не ми е добре и съм се прибрала.-прегърнах Мат и Шон и побягнах. Отидох си до шкафчето, взех си скейта и раницата на бегом излязох от училище и тръгнах към нас.

Хейоо! Това е новата глава надявам се да ви хареса. Кажете си мнението.
Сори ако има грешки.
❤❤❤
На снимката е картината на Лидия