Влюбих се в лошото момче (Временно спряна)

21глава

Събудих се от слънчевите лъчи нахлуващи през прозореца. Изправих се и се запътих към банята. Взех освежаващ душ и увих бялата си пухена хавлия около тялото си застанах пред мивката и измих лицето и зъбите си. Излязох от банята и се запътих към гардероба си. Извадих черно спортно бюстие и сиво долнище на анцунг. Реших че ще е добра идея да потичам преди каратето. Слязох в кухнята, където родителите ми пиеха кафе.
-Здравейте!- поздравих ги с усмивка и целунах всеки един от тях.
-Здравей миличка.- отвърна мама лъчезарно.
-Хей, тиквичке как спа?- попита татко.
-Като къпано бебе!- взех един банан от купата с плодове.
-Как мина снощи?- попита мама.
-Беше супер забавно. Дори и танцувах пред всички в ресторанта.
-Какво и с кого?- попита мама с лисича усмивка.
-Танго с един приятел.- видях как татко се наежи и напрегна.- Който не вярвах, че може да танцува така.- мама се приближи към татко и постави ръка на рамото му. Усмихнах ѝ се.
-Е аз ще отида да потичам.- отидох и прегърнах силно татко след което го целунах по бузата и тихичко прошепнах на ушенце.- Обичам те до луната.
-И обратно.- довърши и ме целуна по бузата. Отидох и обух черно-бели маратонки NIKE взех телефона и слушалките. Излязох затичвайки се без посока. Тичах и тичах докато не се огледах, доста се бях отдалечила от вкъщи, почти бях излязла от града. Видях един голям камък качих се на него и седнах заглеждайки се в облаците, гонещи се по небето. И се замислих. Всъщност Камерън не е толкова лош. Държи се мило и все едно аз съм му истинска приятелка, което се доста страно и това ме навежда на въпроса. Защо толкова искаше да похаби желанието си, за такова нещо? Можеше да ме накара да направя нещо излагащо и всички да ми се смеят. Но всъщност като ме зареже с сканда пред всичи след две седмици „връзка" ще е най-голямото уножение за мен. А той ще е този разкарал поредната. Но пък защо го прави да е толкова достоверно с тези целувки и прегрътки и лигавите имена. Но пък признавам, че се целува доста добре. И тези негови розави, пухкави, сладки усни. Охх... О дявол да го вземе не би да харесвам Камерън. Не, не, не така ми се струва. Извенъж някой ме извади от мислите ми.
-Здравей!- леко се изплаших и рязко се обърнах. Предмен стоеше красиво момиче с кафява коса. Не много висока и слабичка. Но не грозно слаба, а нормално слаба.
-Здравей!- поздравих я.
-Аз съм Мадисън приятно ми е.- каза и подаде ръка.
-Аз съм Лидия и на мен ми е приятно.- подадох и ръка.
-Искаш ли компания?-попита тя, а аз и направих знак да се качи при мен.
-Е какво те води на сам?- любопитството ми надделя и думите ми се изплъзнаха от устата.
-Ами скарах се с родителите си. И избягах от вкъщи.- каза тя, а аз едва сега забелязах че носи не много малка раница на гърба си.
-Имаш ли къде да отидеш?- продължих да разпитвам като малко любопитно дете.
-Ами...
-Искаш ли да останеш у нас къщата ни е голяма и има достатъчно място?- предложих ѝ с усмивка.
-Не как така, та ние сега се запознаваме. Няма начин да остана у вас.- отсече.
-Стига нашите няма да имат нищо против. И без това няма какво да правя по цял ден. Разбира се когато съм си у нас.
-Не немога.
-О хайде де. Няма немога. Ще си направим пижамено парти и ще те запозная с най-добрата ми приятелка. Ще останеш за няколко дни докато се поуспокоят нещата с вашите.
-Ама ти сериозно ли говориш? Та ти ме познаваш от 10 мин. и ми предлагаш да дойда у вас.
-Напълно сериозна съм! И вече не приемам НЕ за отговор.
-Но...
-Без НО! Решено е ще останеш у нас.
-Имам ли избор?
-Вече не!- казах и се засмях.- Е ако не съм много любопитна мога ли да те попитам нещо?- тя кимна и аз продължих.- Защо се скарахте с вашите.
-Оу ами преди седмица решиха, е така от нищото, че ще се местим. И аз разбира се бях много сърдита и ядосана. И се нанесохме преди два дни. Когато се събудих днес не ми се говореше с никой. Но майка ми реши, че ще е добра идеа да ми каже да спря да се цупя и че не е свършил света, че сме се преместили. Аз и се развиках, че те може да не се имали кой знае какъв живот, но аз съм имала приятели, който изоставих. После и тя ми се равика и ме удари. Та никога не ме удряла дори не съм си и помисляла, че би го направила. Повече ме заболя сърцето, от колкото бузата, която удари. И след това аз се качих в стаята си и си взех нещата и спестените ми пари скочих през прозореца и побягнах. И стигнах до тук.-виждах сълзите, който се стичаха по бузките ѝ. Изтрих ги и я прегърнах. Една истинска приятелска прегрътка. Ето от това имаше нужда сега. След като се успокой се отделихме.
-Ами ти защо си тук.
-Оу ами просто излязох да потичам и се озовах тук.
-Нима изглеждаше доста умислена.
-Ами...
-Хайде сподели с кака Мади.- засмяхме се.
-Ами... Не бива да споделям, но щом ти разказа твоята история аз ще ти разкажа моята.- тя ме погледна с подканваш поглед и аз се засмях.- Един ден преди около две седмици започна всичко. Както всяка сутрин станах и отидох на училище. Попринцип съм стеснителна и не обичам много, много да говоря с хората, но пък ако някой се заяжда с мен мога да му затворя устата с едно изречение. С две думи ХАПЛИВ ЕЗИК.- казах и ѝ се усмихнах.- В този същия ден имах спречкване с „лошото момче" на даскалото. Започна да се заяжда и аз отвръщах, разбира се. Тъкмо да ме заплаши.-извъртях очи с досада и продължих.- учителката влезе в час. След този час имахме физическо. Докато отивах към физкултурни салон той ме придърпа в мъжката съблекалния. За щастие нямаше още никой. И ме приклещи между стената и тялото си и ми направи смучка.
-Ми защо не го махна? Като те гледам не си никак слабичка.
-Охх явно и това ще трябва да ти кажа. Когато някой ми прави смучки или изобщо се доближи до вратът ми. Краката ми омекват и се чувствам съвсем безсилна. И просто крайниците ми не ме слушат. Даам това е моето слабо място. И така както и да е... След като отидох в салона Челси най-популярното момиче. С две думи надутата кифла. Забеляза проклетата смучка и започна да се заяжда. Аз я игнорирах и отидох да играя баскетбол и да мисля отмъщение за Камерън, въпросното момче. Взех една от волейболните топки и го цапнах в главата. Доста се смях и приятелите ми не останаха по-назад. После дойде при мен и се обзаложихме. Една игра на баскетбол и победителят получава извинение...
-За какво извинение?
-Ами ако аз победя той се извини, че ми направи смучка, а аз на него, че го ударих в главата.
-Ахам.
-Извинение и едно желание, което загубилият трябва да изпълни без изключения. Но аз го предопредих без с*кс. И неговия отбор победи моя с една точка. И желанието му бе две седмици да му се правя на гадже, а после да ме зареже с скандал пред всички. И за това което мислех беше, че май започна да ми харесва да се правя на негово гадже. Защото като ме „зареже" ще започне да се държи гадно като преди или може и по-
зле.
-Милата ти.-Мадисън се доближи и ме пргърна.
-Хах спокойно Мадс ще го преживея. Впрочем не те попитах на колко си.
-15 ами ти. Скоро ги навърших
-И аз, но скоро ще направя 16. Значи си година по-малка. Искаш ли да отидем у нас, защото по-късно ще ходя на карате.
-Ходиш на карате?!-попита очудено.
-Да!- засмях се.- Хайде да вървим.- скочих и ѝ подадох ръка да слезе.
-Охх добре.- пое ръката ми и скочи.
•••
-Е това е моя дом.
-Ухаа.- момичето до мен възкликна.
-Хайде!-кимнах към входната врата.- Мамо тук съм и доведох една приятелка може ли да остане у нас за няколко дни.
-Разбира се.
-Добре обичам те. Ще се преоблека и ще я взема с мен на карата.
-Добре, но първо елате на обяд. Има любимите ти спагетии..
-СПАГЕТИИИИ!- извиках, а Мади се засмя и запуши уши.- Обичаш спагети?-попитах като се качивахме по стълбите. Момичето кимна и тръгна след мен.- ДОБРЕ МАМО!- викнах защото бяхме вечена втория етаж.
-Майка ти е много мила. А къщата ви е невероятна.
-Да така е, много е готина. И да знам, та къде ще спиш? Може при мен тук.-казах и отворих вратата на стаята си.- Или тук?- отворих вратата на една от госните.
-Ако не е проблем ще може ли да съм в твоята стая, която е много готина в прочем.
-Разбира се!- влязохме вътре.- Сама съм си я декорирала.
-Страхотна е!- възкликна момичето сядайки на леглото.- Имаш и много сладка плюшена котка.
-Хахаха.-засмях се с глас след като видях Звездичка на леглото.-Не е плюшена. Това е Звездичка.- щом си чу името котката се събуди и изправи. Доближи се до Мадисън и я подушка, а аз се засмях. След като я разучи отърка се в кръкът ѝ, който лежише на леглото и заспа пак. Сгушена в кракът на новата ми приятелка.- Харесва те!
-И аз я харесвам.- погали спящото до нея животинче.
-Добре аз ще отида в банията и ще се преоблека, ще слизаме за обяд.- тя кимна и аз се запътих към банията. След няма и две минути излязох.-Е да вървим!- подканих я.
-Не мога!
-Как така. Оо хайде мама не яде хора.
-Не е за това котката ти не ме пуска.- посочи спящото пухче прегърнало кракът ѝ.
-Хах. Явно много те харесва. Звездиче храна.- те веднага скочи и излезе от стаята.-Здравей мамче. Това е Мадисън. Мадс това е майка ме Линет.
-Здравей приятно ми е!- поздрави мама усмихнато.
-Здравейте госпожо...- беше прекъсната от звънливият смях на мама.
-Линет скъпа, в този дом си говорим на ти. Без официалности.
-Добре Линет...-тръгна да сяда на един от високите столове, но нещо я спря и с две крачки се беше скрила зад мен.
-Мади добре ли си?- попитах притеснено.
-Ли-ли-лидия там има две огромни кучета.
-Хах. Зот, Лаела при мен трябва да ви запозная с някой.- кучетата едно след друго се наредиха пред мен.- Мади това са Зот и Лаела.- посочих първо едното, после другото куче.- А момичето, което се крие зад мен е Мадисън.- тя излезе напред и клекна до кучетата, който ѝ дадоха по една целувка, а тя ги погали.
-Така след като вече се познавате всички нека да сядаме за обяд.-каза мама и започна да подрежда масата, а ние с Мади ѝ помогнахме
•••
-Беше много вкусно.- въздъхна Мадисън.
-Радвам се, че ти харесва Мади.
-Мамо ние ще тръгваме, за да не закъснея.
-Добре мила чао. Обичам те.
-И аз теб чао!
-До после госпож... така де Линет.
-До скоро Мади и да се пазите.
•••
-Сенсей.
-Здравей Лидия.
-Може ли приятелката ми да остане на тренитовката.
-Да може да седне на някоя скамейка.
-Страхотно! Мади ето там.- посочих и скамейката.- Аз отивам да се облека.
-Добре!- тя бавно се запъти към скамейките.
★Гледна точка на Мадисън★
След като седнах се загледах в момчетата и момичетата трошешти дъски и водеши доели заедно.
-Внимавай!- чух някой да вика. И в следващия момент осетих силна болка в носа.
-Оооуу мамка му носът ми.-проплаках.
-Дерек казах ти да държиш тъпата дъска здраво.-чух момче да вика.- Добре ли си?
-Да ти изглеждам добре?-отговорих ми съркастично и дръпнато, държейки си носа. От очите ми потекоха няколко сълзи.
-По дяволите Мадс какво стана?- вдигнах очи и видях Лидия да идва на сам.
-Ми и аз не знам точно!
★Гледна точка на Лидия★
Малко след като влязох да се обличам чух едно силно Внимавай, а после и писък, който прониза ушите ми. Веднага се стрелнах от съблекалнята и отидох при другите. Имаше много от отбора на скамейката нещо е станало. Чакай скамейката. МАДИСЪН. Затичах се на там. Щом стигнах там я видях, че държи носа си, а от него течеше кръв, с насълзени очи.
-По дяволите Мадс какво стана?- попитах уплашено.
-Ми и аз не знам точно!
-Ами една даска я удари в носа.- каза Дерек
-КАК ТАКА ДЪСКА! ДА НЕ Я ЗАМЕРИХТЕ С НЕЯ.- викнах ядосано готова да му скоча на бой.- И НЯКОЙ ДА Ѝ ДОНЕСЕ ЛЕД МАМКА МУ.
-Лидия успокой се добре съм!-Мади хвана ръката ми.
-Мади добре са хората, на който не им тече кръв от носа.
-Ето!-Дерек донесе торбичка с лед и я подаде на Мадисън.
-Мерси.- момичето пое торбата и си я сложи на носа. Вдишай, издишай, успокой се преди да си убила някой. 1...2...3...4...5... Мамка му. С цялата си ярост ударих 5 даски, който бяха за трошене и ги направих на трески.- ЛИДИЯ!- чух Мадисън да вика.
-Леле.-възкликнаха всичко.
-Добре съм спокойна съм!- вдишах и издишах.-Сега някой да ми каже какво стана преди да съм счупила нещо друго.
-Аз мога.- Чад дойде при мен.
-Слушам!-кръстосах ръце пред гърдите си.
-Ами... аз... такова...
-Чад изплюй камъчето.
-Ами Дерек ми помагаше с трошенето на дъски и след като ритнах една, една от частите хврикна към приятелката ти.- започнах да дишам тежко. Това е лош признак, значи пак се ядосана.- Но се опитах да я предопредя.
-Лидия дишай, издишай аз съм добре спокойно.- Мадисън дойде и ме гушна. Това ме успокой.-Не го убивай сладък е.- прошепна в ухото ми. И се засмя. Двете го погледнахме.
-Какво?-троснато попита Чад. А ние се изкискахме.
-За сега няма, но той ще ми падне. Отиди си измии нослето, а аз ще потроша няколко дъски и ще направя няколко двобоя и ще си ходим, че после ще дойдат групата и ще потънцуваме.
-Какво?
-Ще разбереш по-късно. Сега бягай.- тя кимна и се запъти към съблекалнията.
-Лидия. А-аз съжалявам не исках да стане така?-Чад дойде при мен.
-Тя те измъкна спокойно няма да те убивам. Поне не за сега.-казах и му намигнах.
•••
-Мади хайде да си ходим.
-Хайде!
-Чао на всички!-казахме заедно с Мадисън, им помахахме и излязохме от доджото.
-Искаш ли да отидем за сладолед?-попитах брюнетката до мен.
-Да защо не!?-ние се запътихме към магазинчето за сладолед.
-Какъв искаш?
-Шоколадов.
-Оки. Два шоколадови.-взех сладоледите, подадох единия на Мадисън. И ги платих.
-Не, аз ще си го платя.
-Късно е аз вече го платих!-казах и се засмях, дърпайки я към една пейка.
•••••••••••• след 15мин.•••••••••••••
-Ам не те попитах къде ще учиш.
-Гимназия Линдъм.
-Шегуваш се?-попитах, а тя ме погледна въпросително.- И аз уча там!
-Страхотно!
-Утре ще отидем заедно на училище.
-Хей хайде да тръгваме, защото става късно и се стъмва.
-Добре хайде.- тя стана и се обърна към мен, но внезапно се вцепени. В очите ѝ се четеше страх.- Мадс добре ли си?-тя не помръдна.-Какво има?-тя вдигна ръка и посочи нещо зад мен.
-Ли-ли-лидия зад теб!- изписка. Аз по най-бързия начин се изправих от пейката и се обърнах. Зад мен беше момче с качулка и нож. От тимното не му се виждаше лицето. Прескочих пейката изритах ножа му, ударих един в стомаха, а после го изритах в чатала. Той се свлече на семята. Държейки се за приятелчето му.
-Мамка му.- този глас...

Не ме убивайте. Просто нямам никакво време да пиша. Ако ще се сърдите на някой, то това нека е училището. Дано ви хареса тази част. Ако успея утре ще кача нова част. Или може би в сряда ако имам възможност. Моля кажете ми какво мислите за тази част. Вашето мнение е много важно за мен.
И БЛАГОДАРЯ ЗА ВСИЧКИ ЧЕТЕНЯ И ГЛАСОВЕ. 4К+ ЧЕТЕНИЯ ПРОСТО УМИРАМ. СТРАХОТНИ СТЕ! НА СЕДМОТО НЕБЕ СЪМ.
П.С.1 На снимката са дрехите на Лидия, с който е излязла да тича.
Обичам ви страхотни сте и се радвам, че ме подкрепяте. П.С. Извинете ме ако има грешки.
I LOVE YOU GUYS!!! ❤❤❤❤❤