•••••••Няколко дни по-късно•••••• -Мамоо!!!-извиках заставайки пред вратата, обувайки ботите си. (Бях облечена в това на снимката горе... Не обичайно за мен облекло) -Аз тръгвам.- затръшнах вратата след себе си. Днес е петък, което значи че утре ще ходя за VIP билети. Междудругото с Камерън отношенията ни се оправиха. Дразня се от факта, че не мога да му се сърдя за дълго... Защооо!?!? Това е въпроса, който ме измъчва от последните 2 дни. Защо не мога да си го избия от главата, защо искам непрекъснато да съм в прегръдките му, защо искам да усещам устните му върху мойте. Аз да не би да се влюбих в него.... НЕ! НЕ! И НЕ! Това не може да се случва аз не съм влюбена в Камерън. Няма да го допусна ще свършат тези няколко дни и той ще си е същия задник. Оу и взе книжка, през последните два дни ме хвашта на полувината път и ми предлага да ме закара. Аз мрънкам, мрънкам, накрая ме убеждава, аз склонявам и се качвам. Защоо, му се давам толкова лесно??? Пфф както и да е.... Прогоних тези мисли за НЕГО от глвавата си и се за мислих за танцовото състезание. Тези дни стъпките и синхрона ни се получаваше почти перфектно... Днес ще ходим след училище да видим сцената и да порепетираме малко на нея. Докато се бях замислила вече бях стигнала. Влязох в сградата и се запътих към шкафчето си. Усетих как телефона ми извибрира. Хмм.. кой ли може да е? Чат: Р:Няма да повярваш какво стана! *пищи радосно, подскача, танцувайки щастливия танц на Снупи.* Л: По-полека.!!!Какво е станало?? Р: Шон ме покани на среща... А-а-а-а-а-а-а-а-а-а! Засмях се, явно е събрал смелост да и го признае. Е хубавото е, че и тя отвръща на чувствата му. Л: Трябва да проведа един приятелси разговор с това момченце!! *зла усмивка* Р:Ох, Лид моля те не го плаши! Блъснах се в някой и изпуснах телефона си. По дяволите... Вдигнах глава, Камерън! Усмихнах се. На последък започнах да се радвам, когато е около мен. Вдигнах си телефона и го прегърнах (говоря за Камерън не за телефона). -Добро утро, сладка!- целуна ме по главата, а аз зарових глава в гърдите му, за да скрия руменината, която изби по бузките ми. Той се изкикоти тихо и сложи ръце на кръста ми и ме придърпа по-близо до себе си. -Добро утро, Кам!- казах тихичко, още забила глава в гърдите му, дори не съм сигурна, че ме чу. Вдишах дълбоко от аромата му. Аххх одеколон и мъжки парфюм. Усетих как ми умекнаха краката и щях да се строполя на земята, ако не ме държеше. Телефона ми извибрира. Отделих се леко от Камерън, но още държах едната си ръка на кръста му. Р:Лид, моля те помниш к'во стана с Сам. Р:След една среща и не ми се обади. Р:Моля те, аз наистина го харесвам. Р:Лид, тук ли си? Л:Да блъснах се в.... Ъм едно момче и си изпуснах телефона. Р:Добре!Та разбрахме ли се! НЕ ПЛАШИ ШОН! Л:Добре, но нищо не обещавам! Р:Лидияяяя.....! Л:Чао, Радост! :* Прибрах телефона си е задния джоб на чантата си. -С кой си писа!- ядно попита Камерън. И ме придърпа отново по-близо до себе си и затегна хвадката. Реших да го подразня отново го прегърнах, сключвайки ръце на кръста му. -Защо, да не ревнуваш?- облегнах глава на гърдите му. -Кой?...Аз!... Разбира се, че не!- вдигнах глава, погледнах го и повдигнах едната си вежда. -Нима?-отдръпнах се от него и тръгнах към шкафчето си. -Добре де да, малко!-догони ме и сложи ръка на раменете ми. -Знаех си, че ще подейства. Няма от какво, да ревнуваш писах си с Радост. -Оуу!- беше единственото, което каза и се усмихна тъпо. Ама той... НЕЕ! След няма и минута видях шкафчето си и някой се беше подприал на него. Щом го доближихме видях, че това е Шон... Сега е момента да си поговорим. -Мендес!-викнах той се стресна и хвърли телефона си нагоре. Аз се засмях. Той вече се е стреснал, но да го поизплашим още малко. Засмя се зловещо дяволчето в главата ми.- Чуй ме внимателно, нараниш ли я, ще ти размажа лицето и ще те оставя без наследство.-гледах го право в очите. Той ме гледадаше със страх. Аз се усмихнах доволно и го прегърнах, усещайки изгящия поглед на Камерън.-Поздравления! Радвам се за вас! Но да ми я пазиш!-казах още прегръщайки го, той излезе от транса и ме прегърна. -Обещавам!-каза и се отделихме...-Значи тя ме издаде.-засмя се нервно. -Да! Пропя като птичка в слънчев ден.-засмях се и аз. Обърнах се и погледнах към много объркания Камерън. -Какво стана, току-що? И защо заплаши наследството му?-попита объркано, но после придоби сериозен вид.- Никога не заплашвай наследствоти на едно момче! -Спокойно, скъпи!- боцнах го с пръст в корема.- Нека ти разясня. В понеделник след училище беше у нас...-Камерън ни погледна ядно, но преди да каже, каквото и да е било аз продължих.-... Отново имахме урок, а после трябваше групата да дойде у нас, за да репетираме и аз го поканих да остане да гледа. Той се съгласи, но извиках и Радост да дойде. И те се запознаха. И аз му дадох номера ѝ и той я е поканил на среща. И сега аз просто го предупредих. -Аха... Ясно! Чакай той има среща...-кимнах, а Шон го изгледа ядосано.-... Супер сега ще спя спокойно.-погледнах го въпросително, но той не благоволи да обясни. А отиде до Шон и си направиха техния си поздрав.- Поздравления, братле! -Мерси!- Шон почеса нервно връта си и се усмихна сякаш на себе си. Извъртях очи и извадих нещата си за часа. -Момчета!- измрънках под носа си и затворих шкафчето си и тръгнах към кабинета. Влязох и седнах на чина си най-отзад. След малко звънеца би и учителката влезе и час започна. След няма и 10 минути вратата се отвори и от там влезе Камерън. Охх... Лошо момче, вярно! Извъртях очи. -Госпосин Далас, отново закъсняхте! -Сериозно ли?- попита съркастично. -Напилно! А още по-сериозен е и факта, че ако не си вземете изпитите след 1 месец и половина ще повтаряте. А сега си седнете!- преподавателката му посочи с поглед чиновете и се обърна към даската продължавайки да пише нещо. Той измърмори нещо, огледа стаята и с удоволстви се запъти към мен. Усмихна ми се и седна. Гавин и Дейвън бяха на другия край на стаята. И по погледите им разбирах, че още малко и ще умрът от скука и не само те. -Наистина си супер секси, днес!- прошепна Камерън. -Само днес?!- напрвих се на обидена. -Не, но днес си още по-секси. -Радвам се!- засмях се тихо и усетих как телефона ми вибрира. Пак съобщение от Радост. Чат: Р:К'во правиш, скучно ми е!? Л:Стоя в час и на мен ми е скучно. Ти к'во си правиш! Р:И аз така. Айде след даскало до мола, да си взема нова рокля за срещата. Л:Добре, но ще взема една приятелка, за да ви запозная! Р:Добре.. Айде, че лудата ще ми вика... И ще ми вземе телефона. Пак...😭😭😭 Л:Не пак, а ОТНОВО!😂😂😝 И ще трябва да отидем да видим залата. Р:Добре! 😘😘❤❤❤ Чао! Л:Чао! 😘❤ **** Часовете минаха бързо минаха и дойде време за обяд. Влязох в стола видях Мади на една маса. Взех си храна и отидох и седнах при нея. -Здравей Мадс!- погледна ме. -Здравей, Дия!-поздрави ме тя. ДИЯ... Това име отекна в главата ми. От четири години насам, никой не ме беше наричал така. Само и единствено Трой и Даниел-брат му. Моите по-големи братовчеди. Които се преместиха да учи в друга държава и много ми липсват. Тъжна усмивка се настани на лицето ми. И май Мади разбра това.- Лидия добре ли си? -Да, добре съм, просто братовчедите ми ме наричаха така. -Съжалявам не знаех! -Не няма проблем просто те ми липсват ужасно много. От както се преместиха не съм ги виждала...- отново се усмихнах тъжно. Спомено ме връхлетяха. Ретроспекция: -Дия седни!- двамата братя ме погледнаха сериозно. -Какво има, защо сте толкова сериозни?- те никога не са сериозни.-Кой е умрял? -Не никой не е умрял.-те казаха заедно.- Трябва да ти кажем нещо.-продължи Трой. -Ще се местим.- довърши Дани. -Моля! Какво? Къде? Кога?- очите ми се насълзиха. -Двамата с Дани отиваме да учим в Ню Йорк. -К-какво!- прошепнах и дадох воля на сълзите си. Те седнаха до мен и ме прегърнаха. Цялата седмица, преди да тръгнат, не се отделях от тях, както и те от мен. -Много ще ми липсвате!-прошепнах и ги прегърнах. -И ти на нас!- казаха заедно и ме прегърнаха. След малко чухме да викат техния полет. Отделихме се един от друг и няколко самотни сълзи се спуснаха от очите ми Дани и Трой се усмихнаха и ги изтриха целунах ги за довиждане, както и те мен и се запътиха към терминала. Гледах как самолетът им излита и дадох воля на сълзите си. Край на ретроспекцията: -Милата ми ти!- Мади дойде и ме прегърна. Аз се засмях и я прегърнах. -Хайде до мола след училище. И ще те запозная с Радост. -Страхотно! Но първо ще трябва да се преоблека. -Дадено. -Кой ще се преоблича.- обърнахме се и видяхме Джаковците и Наш. -Аз!-отвърна Мади, Джак Г. я изгледа перверзно. -Може ли с теб?- попита и седна до нея и я прегърна през рамо. Тя се изчерви... Оххх сериозно ли... Но махна ръката му от рамото си. -Мечтай си!-отвърна му тя, погледнах злобно към него и той се отдръпна от нея, а аз се усмихнах победоносно. -Къде е са останалите?-че. -Някъде...- отвърна Джак Г. без да отделя поглет от Мади. Той да не би да я харесва. -Как е хора!?- и другите дойдоха. -Перфе!-засмях се, огледах всички. Камерън го нямаше. Къде ли е? -Зад училището е.-Наш ми прошепна в ухото. -Ъмм.... какво? Кой?- за какво говори. -Кам е зад училище! Видях, че се оглеждаш. Знам че, търсиш него.- толкова ли е очевидно. -Мерси!- подшушна му. Изправих се.- Мади, отиди преоблечи се и ще се чакаме на фонтана. -Добре!Но къде тръгна?-попита любопитно. -Да намеря Камерън.- съобщих и тръгнах. -Оуу ще търси Камерън!- възкликнаха след което се засмяха. Идиоти. Излязох от стола след това и от сградата и се запътих към задния двор. Бавно се приближих към мястото, на което се събираше групичката на Камерън. Завих зад ъгала и го видях. Беше се подпрял на стената със затворени очи. Приближих се още, явно усети присъствето ми, защото отвори очи и ме погледна. -Хей!- дрезгавия му глас погали слухът ми. -Здравей, защо стойш тук? Сам?- попитах и застанах пред него. -Тук мога да остана сам с мислите си! Или пък с приятелката си.- след тези негови думи ме хвана за ръката и ме придърпа към себе си, впивайки усните си в мойте. Спусна ръцете си до кръста ми и ги сключи там, придърпвайки ме още към себе си. Аз сложих ръце на вратът му. Той задълбочи целувката, искайки достъп и аз му дадох. Щом ни свърши въздуха се отделихме един от друг с нежелание... Той ме прегърна и аз облегнах глава на гърдите му. И сключих ръце на кръста му, както и той на моя. -Искаш ли да излезеш с мен? -Какво?Като на среща ли?- поглед -Да, среща, само ти и аз!-усмихна се сладко. Ахх тази усмивка. НЕ! СПРИ ДА МИСЛИШ ЗА НЕГО! -Добре!- усмихнах се и той ме целуна. -Кога си свободна? -Неделя? Нямам какво да правя. -Добре, значи в неделя ще те взема 19:00ч., да си готова, скъпа!- последва една бърза целувка и тръгнах към входа на сградата. Запътих се към шкафчето взех си учебниците и се запътих към кабинета. ••• Часовете минаха доста скучно и бавно, смятам да ви ги спестя. Сега вървя към нас. И ще пиша на Мади и Радост. Чат: Л:Мади това е Радост, Радост това е Мади. М:Здравей, Радост! 👋 Р:Здравей, Мади! 👋 Л:Така вече се запознахте, та в 15:00 се чакаме до фонтаните! После в мола на шопинг съгласни! М:Дадено! Р:Там съм! То на къде без мен!? Л:😂😂😂 М:😂😂 Л:Добре момичета за сега чао, че ще си пиша домашното! М и Р: Но то е Петък! Л:Да знам, но в събота съм в залата в читалището заедно с групата, после ще разхоздам Зот и Лаела и ще имам и урок с Шон. И така... Аз съм зает човек.*отмята драматично коса*😂😂😂😂 Р:Шон е МОЙ!😡😒 Л:Спокойно, лУбов! Просто урок! 😘😘😘 М:Ми неделя??? Л:Тогава... Ъм.... Ще ви кажа като се видим... Р:*присвива подозрително очи* М:Хммм.... Момиче внимавай! 😼 Л:🙈🙈🙈 ще ви кажа после.. Адиос амигас. М:Чаос! 😘 Р:Гуд бай май лов... 😘 Прибрах си телефона и се качих в стаята си. Преоблякох се и се заех с домашните. След 2 часа и полувина бях готова с мъчението... Погледнах часа-14:45... Подяволите ще закаснея. Набързо се преоблякох и тръгнах. След двайсетина минути бях на фонтаните. Но следа от двете ми приятелки нямаше. Явно нямаше да закъснея. Чаках и чаках след около 10 минути дойде Мади. -Хей, Мади, как...- бях прекъсната от познат глас. -Момичета!- обърнах се и видях Радост. -Здравей, Радост!- цунках я по бузката. -Здравей Лидс, Мади!- засмя се. -Здрасти!-усмихна и се мило. Сега успях да ги огледам и се засмях... О боже мой... Те ме погледнаха въпросително. -Момичета имаме еднакви блузи..-те се огледаха и се засмяха. (1-облеклото на Радост;2-облеклото на Лидия;3-облеклото на Мади)
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
-Когато великите умове мислят еднакво!- каза Радост, отново се засмяхме. -Е дами да вървим на пазар!- подканих ги хващайки ги под ръка. Те кимнаха и се запътихме към мола....
Не ме убивайте... МНОГО просто нямам време. Знаете края на годината класни, изходни, тестове и други купища мъчения... Едно угромно мега гигантско СЪЖАЛЯВАМ.. ЗА ЗАКЪСНЕНИЕТО(ОТНОВО😂😂😂)ДАНО НЕ МЕ МРАЗИТЕ МНОГО... И дано не сте загубили интерес.... Таа това е новата галава дано ви хареса Моля: 💬
🌟
Обичам ви, много благодаря ви за подкрепата.... 😘😘😘😘😘😘❤💞💞💟💟💋💋❤❤💙💓💓💓💓💕💓💕💕💓💕💓💞💞💞💗💗💗
