Гадната аларма ме събуди, станах и се запътих към банята. Извърших сутрешните си процедури и се запътих към гардероба...
Oops! Bu görüntü içerik kurallarımıza uymuyor. Yayımlamaya devam etmek için görüntüyü kaldırmayı ya da başka bir görüntü yüklemeyi deneyin.
След като се облякох сложих пръстена от Кам и слязох долу да закуся. Имаше бележка от мама и татко.
Мила самолетът ни излита, когато ти ставаш така че сигурно вече сме в него. Обичаме те, ще ни липсваш! И трима много специални гости ще дойдат. Не прави големи партита... Обичаме те много!
С обич:Мама и Татко
Пуснах сълза, усмихнах се и си извадих продукти и набързо си направих два тоста. След като ги изядох тръгнах към училище. Реших да пиша на Радост.
Чат: Л: Нашите заминаха по работа искаш ли да спиш у нас. Р:Естествено! Събирам си багажа. Л:Не си ли на училище?😂 Р:Оо, да вярно!! Е багажа ще почака. Тии какво си правиш?😄 Л:Ходя към даскало. Ти? Р:Ми преди малко станах. Л:Ама не си ли на училище вее???😂😂 Р: Ми нямам първи час. Ще има ли проблем ако доведа още един човек с мен. Л:Шон си има билет. Дадох му. Р:Нее нямах него в предвид. Л:Оуу ами оки, ела до нас да вземеш билет... 😘😘😘 Аз ще те оставям, че трябва да намеря близнаците. Р: Добре...Чао до после... Об-те бепце. 💙💖💕 Л:Чао и аз. 💞💞💞
Влязох в училище и отидох до шкафчето си, търсейки с поглед Мади или някой от близнаците. Но не видях никой. Усетих ръце на гърба ми и стреснато се обърнах и видях голямата усмивка на Шон. -Добро утро, Шон! -Хей, Лидс! Как си?-попита той не сваляйки усмивката си. -Добре, ти? -Супер! -Забрави да питам Радост, но как мина срещата?- веднага щом попитах той се изчерви и се почеса зад врата... Очарователно... -Надявам се добре. Изглеждаше невероятно, надявам се да повторим пак.- той се усмихна, а аз му отвърнах. -Наистина сте сладка двойка.- засмях се, на това колко червено му е лицето. - Какво имаш първи час? -Не знам.- вдигна рамене, а аз отново се засмях.- Ще потърся класа и ще разбера. -Добре аз ще вървя, за да не закъснея.-дадох му бърза прегръдка и се запътих към стаята. Заех мястото си и след минути госпожата влезе. Часа мина бавно и доста скучно. Очаквах Камерън да дойде... Но той така и не се появи. Така и в следващия час. Дойде време за обяд. С близнаците вървяхме към стола, те си взеха храна, а аз само една ябълка. Седнахме на нашата маса. -Днес да отидем в читалището? Трябва да отрепетираме стъпките. Защото само след 2 дни е състезанието. Ще пиша в групата към 6 да се видим там.- те кимнаха аз набързо написах в групата и прибрах телефона в чантата си. -Направо не знам кога минаха тези 2 седмици.- каза Гавин, аз кимнах. -Много се притеснявам, ми ако забравя стъпките, или ако сбъркам, или...- бях прекъсната от Дейв. -Хей спокойно ние сме до теб и ще се опитаме да замажем положението. Или просто продължаваш и не се панираш.- укоражиме и двамата сложиха ръце на рамената ми. Въздъхнах. -И нашите няма да могат да дойдат защо заминаха по работа.- наведох глава и очите ми се насълзиха. -Знаеш че, те винаги ще те подкрепят. Без значение къде са.- каза Гавин и осетих присъствие при нас и вдигнах глава и видях Мади. -Хей Мадс!- пресегнах се и я гушнах.- Как мина с Гилински?-тя цялата се изчерви и захапа нервно устна, потропвайки с пръсти по масата. -Ами мисля, че добре! Но някой друг път ще ти разказвам подробности.-погледа и се стрелна към момчетата от двете ми страни. А те възкликнаха възмутено. -И ние обичаме клюки.- Гавин зае женска поза и каза с писклив женски глас. -Да можеш да споделиш, тук сме само приятелки.- продължи с имитацията Дейв. А аз се захилих. -Какво му е смешното?-попитаха едновременно с женски глас, а аз настръхнах. Това беше плашещо. -Ахгх как мразя да правите така.- казах и ги избутах от себе си.- Наистина понякога ме плашите.-засмях се и чух кикота на Мади. Вратата на стола се отвори с гръм и трясък инстиктивно погледнах на там въпреки че можех да предположа кой е. И познах. Камерън.... Трябва да му дам билета. И да поговорим. -Извинете ме!- казах и станах от мястото си взимайки си нещата. Запътих се към него. Щом стигнах понечих да го прегърна, но той се дръпна. Аз свъсих вежди и тъкмо да попитам какво става той ме изпревари. -Това е краят!- гледах втрещено. -Кам... Какво по... -отново ме прекъсна, а вече бяхме събрали доста погледи. - Чу ме, това е края, 2 седмици мисля, че са ти достатъчни, да се нарадваш на връзката си с Камерън Далас. Има момичета, които и по-кратко са били с мен. Но като те гледам си имаш достатъчно резерви, въпреки че има могат да направят много по-добър избор от теб.- всички ни гледаха. Аз не мърдах, оглеждах чертите му. Исках знак... признак, че това е някаква гупава шега, исках да видя че се шегува. Исках го. Но щом погледнах очите му, видях това от което се боях. Видях точно това което не исках. Всяка дума беше казана без грам колебание, напълно сериозно. Дума по дума, всичко се запечатваше в съзнанието ми, дълбаеше дупки в гърдите ми, опитах да преглътна буцата, заседнала в гърлото ми, исках да възпра сълзите си, но беше твърде късно. Няколко малки сълзи се спуснаха по бузите ми, покрих устата си опитвайки се да възпра хлипането си. Не мога да повярвам той ме изкара, като нищожество. Като веще, като нещо непотребно, и ненужно. Той ме разби, сякаш хиляди малки ножове се забиваха в гърдите ми. Сякаш стаята ми отесня, стените започваха да ме притискат, всички бяха вперили погледи в нас. Очакваха реакцията ми. Болеше ме, надявах се и той да е почувствал това, което и аз. Как можах да се влюбя в него? Как можах да се поддам на чара му? Не можех да остана там. Просто трябваше да се махна. Избутах го от пътя си и побягнах към изхода на стола, излязох с гръм и трясък след което просто побягнах към изхода на сградата. Видях момчетата пред себе си говореха си и се смееха, профучах покрай тях. -Лидс??- чух някой от тях да ме вика, но не спрях, просто нямах сили, исках да се махна от там. Секунди по-късно бях на вън и се затичах към вкъщи. Просто исках да се прибера и да се затворя в стаята си и да не излизам от там. Как можа да го направи? Явно само аз усетих нещо, когато ме целуна за довиждане. Явно само аз се поддадох... Сълзите се стичаха по бузите ми, а вятара ги брулеше, но най накрая се прибрах. Телефона ми вибрираше, откакто излязох от училище. Не спираше и да звъни, но щом влязох в къщи, просто го изключих. Качих се в стаята и затворих вратата, спускайки се по нея, заридах като малко дете, на което му бяха отказани бонбони. Мисля, че той пречупи всичко в мен. За толкова кратко, аз се влюбих. И усетих просто как нещо в мен се пречупи. Хлипанията ми огласиха цялата стая, тишината беше още по-подтискаща, усещах самота, с която като чели не можех да се боря, сякаш ме обгръщаше. Самотата, е като плевел увиващ се около прекрасно цвете, започне ли да те обгръща, започва да убива всичко в теб докато накрая не те погуби.
ТАДААА!!!!! НАЙ-ПОСЛЕ СТИГНАХМЕ И ДО ТАЗИ ЧАСТ. Дано да ви е харесала, доста се мъчих над нея, защото наистина исках да усетите чувствата вложени в нея.. Дано да се е получило... Мислех още да поработя над нея, но реших да не ви мъча повече и понеже днес(вчера) съм рожденничка реших да я кача.... Дано да ви хареса!! Наистина ви моля да кажете какво мислите, за тази част... Наистиа много, моля!!!!
И така сега към най-важното... БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА ВСИЧКИ 45,5 ХИЛЯДИ ЧЕТЕНИЯ.... ОБИЧАМ ВИ... НАПРАВО НЕ МОГА ДА ПОВЯРВАМ, НИКОГА НЕ СЪМ МИСЛИЛА, ЧЕ ТОВА КОЕТО ЗАПОЧНАХ ЩЕ СЕ ХАРЕСА НА ТОЛКОВА МНОГО ХОРА.. НАИСТИНА БЛАГОДАРА... Чесно хора не знам как може да я харесвате, тя е ужасна... Особено в началото... 😂😂😂😂😂😂😂
Но както и да е благодаря отново... ОБИЧАМ ВИ 😘😘😘💙💙💙💖💖💖💖💖💖💜💜💜💜💜💕💕💕💕💕💕💕💕💕💜💓💕💕💕💞💞💞💞💟💟💟💟💝💝💝💝💘💘💘💘💗💗💗
