Влюбих се в лошото момче (Временно спряна)

15 глава

Той се приближаваше с бавни крачки към мен и с дяволска, а аз отстъпвах назад. Докато не направих фаталната крачка и гърбът ми не упря стената.
-Няма на къде повече скъпа.- каза и направи още една крачка и упря тялото си в моето.
-Камерън какво искаш?- попитах стараейки се да не ми потрепне гласа.
-Ами... искам да спреш да ми се сърдиш.- каза и постави една целувка на бузата ми, след което се отдръпна и седна на леглото ми. Засмях се реших да го подразня.
-Нима лошото момче Камерън Далъс ми се извинява?-казах невярващо и леко иронично.
-Май така изглежда.
-Не можеше ли да почакаш до утре?
-Не! А исках и да те видя и се радвам, че те заварих така.-каза, изгледа ме от глава до пети и се усмихна мазно. Аз се изчервих. Грабнах пижамата си от стола и влязох в банята след две минути излязох и заварих Камерън да се излежава на леглото ми. Аз седнах на въртящия се стол пред бюрото.-Е как да те накарам да спреш да ми се сърдиш.
-Не знам изненадай ме.
-Стига знаеш, че не съм по тези неща.-каза изпраяйки се на лакти и ме погледна.
-Добре!
-Добре какво?- попита объркано.
-Не ти се сърдя, но не закачай повече приятелите ми.
-Хей аз трябва да ти се правя на гадже трябва да си те пазя.
-Камерън не съм малко дете. Пък и обкражението ми е само от момчета.
-Как така?
-Еми така, на скейт рампата съм единственото момиче и съм заобиколена от момчета, в парка където се ходя да танцувам, е там има няколко момичета. Там се запознах с Гавин и Дейвън. И в карате клуба. Е там по скоро им ритам задниците отколкото си говорим. И дори в училище.
-Леле трябва да внимавам къде ходиш.
-Казах ти не съм малко дете и мога и сама да се пазя. А сега по-добре си върви, защото нашите са долу и ме чакат.
-Хубаво.- лицело му стана по сериозно, приближи се до мен и изсъска в ухото ми.- Да не си посмяла да кажеш на някой за това, за което дойдох!- ме целуна по бузата, след което излезе през прозореца, а аз слязох долу при родителите си, взех си една ябълка прегърнах и двамата и седнах на един от столовете.
-Е как мина днес в училище и защо едното ти око е леко подуто и червено?- попита мама загрижено. Радвах се, че Шон или Камерън не са го забелязали.
- Амии...Скучно както всеки ден. И докато тичах имах малък сблъсък с едно дърво. А при вас как мина.
-Ами при мен добре.-каза татко като едвам се сдържаше да не се засмее.
-Хайде татко знам, че го искаш разсмей се няма да си първия днес.-татко се засмя, а мама го сръчка.
-Питър!-подвикна му тя и той замлъкна.
-Стига мамо смешно!- засмях се и аз след мен и татко.- Няма проблем смейте се.-казах и продължих да се смея. После и тя.-Ми твоя ден как мина?
-Добре, мила.
••••••След малко разговори••••••
-Обичам ви, но става късно и мисля да отивам да лягам.
-Добре мила. И ние те обичаме.-казаха в синхрон родителите ми.
-Лека нощ.
-Лека нощ, мила.-подвикнаха защото вече бях излязла от стаята.
Качих се в моята стая и си легнах. След около две минути дойдоха всички любимци и се настаниха на леглото ми. Унесох се и заспах.
6:30
Събудих се от досадната аларма. Станах и се запътих към банята за сутрешните си процедури. Очертаваше се топъл ден затова извадих едни къси дънкови гащи черна тениска, която загащих в дънките и карирана риза в черно и червено. Облякох я. Надигнах ракавите до лактите и завързах двата долни края на кръста си. Сплетох дългата си черна коса и слязох долу в кухнята. На плота имаше белешка:
Мила днес трябваше да излезем по-рано за работа...
В микровълновата има омлет хапни и ще се видим довечера.
                 С обич мама и татко!
Извадих омлета, хапнах, нахраних кучетата и котето, и погледнах часа беше 7:20. Взех си скейта, раницата и тръгнах към училище.
•••
Щом стигнах влязох вътре отидох до шкафчето си, оставих скейта и ненужните учебници. След което се запътих към към стаята за час по изобразително. Щом влязох в стаята се настаних на чина си до прозореца. Загледах се през прозореца след малко звънеца би и госпожата влезе.
-Така ученици понеже последния път ми сездавахте много проблеми ще ви наредя по номера.-каза тя сядайки на стола си зад бюрото. Не не може да беде истина това значи че ще съм с КАМЕРЪН. В този момент вратата се отвори и той влезе.
-Ще ви редя по номера, така че изчакай да видим с кой ще си.
-Хубаво.- кръстоса ръце пред гърди и се облегна на касата зачака. Госпожата започна да ни подрежда стигна до мен.
-Господин Далас вие ще сте с Лидия.-той се подсмихна доволно и погледна към мен, а погледите ни се засякох. Той дойде седна до мен и......

Това е новата глава дано ви хареса. Изкажете мнение.
Ще кача нова част след няколко дни.
❤❤❤
П.С. На снимката е облеклото на Лидия.