Влюбих се в лошото момче (Временно спряна)

13глава

Вървяхме в пълно мълчание. Никой не казваше нищо аз си мислех какво ли стана и защо са се збили. Наистина беше много неловко, накрая си поех въздух и каза:
-Съжалявам за това, което стана. Аз съм виновна ако не бях се бавила толкова това нямаше да стане. Аз обещах да не ви направи нищо. Но...-казах и почти се разплаках.
-Хей, хей не си ти виновна аз сам си го изпросих.-каза Дейвън като сложи ръка на рамото ми.-Ако му бих игнора, а не се бях заял с него нямаше да стане така.
-Заради нас се скара с гаджето си.- допълно Гавин.
-Не сте вие виновни, а той сам, ако не се държи така с околните все едно е над всеки и всичко и поне малко му пукаше за някого щеше да се опита да се промени поне малко.
-Снощи след като си тръгнахме от парка и като се прибрахме у нас измислихме нов танц. Искаш ли да ти го покажем като отидем в парка.
-С голямо удоволствие. Но да побързам, защото трябва да науча преди Шон да дойде.
-Добре. Вие с Шон сте много добри приятели.
-Ами...-не можах да довърша когато телефона ми звънна.
Ооо боже мой Радост от толкова много време не сме се чували. 4 дена. Защото мен ме беше страх да ѝ се обадя заради съсипаната картина.
Вдигнах веднага.
-Ало любов. Какво има?- попитах щом вдигнах.
-Как така какво има? Къде си? С кой си? Не си ми звъняла 4 дни. Как си? Да не се е случило нещо? Да не си в някоя болница с нещо счупено? Знаеш ли колко се притесних?-
Извика на един дъх тя.
-Добре съм, почти! Отивам в парка за танците и всичките ми крайници са на местата си.
-Как така почти да не си болна.
-Не добре съм....- не ме остави да довърша и каза:
-Знаеш ли ще дойда в парка. Чао!- и затвори, повдигнах рамена и прибрах телефона си в задния си джоб.
-Камерън ли беше?- попита Дейвън
-Не пък и ти!-засмех се.- Защо реши така?
-Ми, защото, когато вдига каза Ало любов!Какво има?- опита се да ме изимитира Гавин
-Ооо хаха това беше най-добрата ми приятелка. Ще дойде после в парка. Ако искате може да ви запозная.
-Амм добре!- казаха едновременно.
-Аа сега състезание да парка.-казах и побягнах.
-Хей не е чесно!- извикаха и побягнаха след мен.
Бягахме ли бягахме. Аз се обърнах да видя до къде са. И щом се обърнах се забих в нещо и се пльоснах на земята. И май си насиних окото.
-Леле, Лиди добре ли си?-попитаха заедно близнаците.
-Да! Май да, поне така мисля!
-Боже мой окото ти е синьо.-каза Гавин докато ми помогнаха да се изправя.
-Много ли е зле?- попитах държейки се за окото.
-Не, но е синьо.
-А сега се извини на дървото за това, че се блъсна в него.-каза Дейвън и се засмяха, а след това и аз.
-Хайде да вървим да ти намерим лед в парка сигурно има.
-Ааа не ако Радост ме види така охх ми не ми се мисли.
-Мм коя е Радост?
-Най-добрата ми приятелка.