Влюбих се в лошото момче (Временно спряна)

16 глава

Камерън дойде до мен усмихна се, аз му се усмихнах в отговор, махнах чантата си от стола му и той седна на мястото си до мен. Часа започна аз рисувах вълк на една скала виещ срещу луната. Да също така бях въманиачена по вълци, да и точно по тази причина имам хъскита, защото най-много приличат на вълци. Но Камерън беше закрил това, което рисуваш и не искаше да ми го покаже докато не стане готова. Е не, че много се опитвах да видя де, но след като не ми показа и аз скрих свтоята. Звънеца за края на часа би, прибрах рисунката си в папката ми с листове. Дори не забелязах Камерън кога е прибрал неговата и е излязъл. Оставих си нещата в стаята, защото имахме още един час изобразително и отидох да си взема вода. Въръщах в стаята, когато някой си сложи ръката на кръста ми и ме придърпа към себе си. За момент спрях и бях готова да зашлевя този някой. Но щом вдигнах поглед видях, че това е Камерън.
-Знаеш ли как щях да те зашлевя ако не бях видяла, че това си ти.-казах и продължих да вървя без да се отделям от Камерън, е той не ме пускаше, но тва е друг въпрос.
-Защо така бейб?
-Ми опасно близко си.
-Оуу, но на мен ми харесва тази близост.
-Е да обаче ако не беше ти някой щеше да си изяде боя.
-Ауу значи никой не може да те докосва освен мен така ли.
-Може, но не така както ти.
Стигнахме пред стаята, но преди да влезем се отделих от Камерън.
-Защо?- попита, а аз отворих и влязох.
-Какво защо?- отвърнах неразбиращо.
-Защо се отдели от мен?- отново попита влизайки след мен.
-Защото не искам всички да ме зяпат. Ти може да го обичаш, но аз не.-отговорих заемайки се местото.- Имам чувството, че ще ме изядът като глутница вълци, сърна при първа възможност.-подшушнах му, а той се засмя.
-Защо точно вълци?
-Защото обожавам това животно.
-Ясно!- отвърна и учителката влезе.
-Ученици моля започнете да рисувате.
Всички се заеха със свойте рисунки. Дейвън и Гавин бяха пред нас, аз леко се надигнах да видя какво рисуват.
-Хей, момчета какво рисувате?
-Лъв.-отвърна Гавина
-А ти Дейвън?
-Три вълка в гора.
-Мога ли да видя?
-Разбира се.-отвърнаха заедно. Отново.
-Леле момчета страхотно е!- възкликнах.-Не само танцувате добре.
-Благодарим! А ти какво рисуваш.
-И аз като Дейвън. Вълк, виещ срещу луната, на една скала.-показах им картината, така че Камерън да не я види.
-И твоята е страхотна.
-Благо...-госпожата ме прекъсна.
-Госпожице Смит да имате да споделине нещо с нас.- така изведнъж го каза, че подскочих и си седнах на местото си.
-Исках да видя какво рисуват.
-А вие какво рисувате? Елате и ни я покажете.
-Но госпож...- прехъсна ме.
-Без но. Елате тук.- въздъхнах. Ужас сега всички ще видят картината ми.
-Спокойно картината ти е страхотна.- подшуна Гавин.
-Не е там проблема.- отвърнах и ги подмонах с бавна крачка.
-Ако може днес.- отидох отпред и я подадох на госпожата и застанах до нея.-Леле това е наистина много реалистична картина!- възкликна и вдигна картината пред класа, а аз сведох глава.
-Ехаа!- възкликна класа.
-Заповядай Лидия.-подаде ми картината.- Може да си седнете.
-Благодаря!- по най-бързия начин се запътих към местото си. Седнах и понеже приключих с картината си се зазяпах в прозореца. Изведнъж усетих ръка на бедрото си и се обърнах изведнъж.
-Искаш ли да ми видиш картината.- попита Камерън, аз кимнах ентусиазирано.- Ето.- той си вдигна, бях-бях аз и то много реалистично. Бях с прехапана уста, а едното ми око беше затворено, все едно съм намигнала. Боже нямам думи.- Е какво мислиш?-почеса се нервно зад врата, мълчанието ми го изнервяше.
-Ами... а-аз нямам думи. Страхотна е!
-Наистина ли ти харесва?
-Да и то много. Не вярвах, че лошото момче би направил такава картина.
-Да и аз не вярвах.-засмя се.- Но ще си мълчиш за тази картина.
-Хах... спокоино няма да те издам.
-Добре.
Звънеца би и започнах да си прибирам нещата.
-Искаш ли да те чакаме?-попитаха ме близнаците.
-Аз съм готова хайде да вървим в стола.
-Хайде!
Вървяхме по коридора до шкафчетата си, оставихме си нещата и се запътихме към стола. Седахме на една свободна маса. След околко 5 минути групата на Камерън дойде.
-Привет хора.- поздравиха ни момчетата.
-Привет!- отврнах с пълна уста.
-Ще се задавиш.- засмя се Наш.
-Няма.- отвърнах му след като клътнах. И отхапах отново. Усетих как някой ми хвана бузите и ми вдигна главата нагоре и постави целувка на устните ми. Знаех много точно кой е. След като Камерън се отдели от мен, погледнах към момчетата, които ни гледаха невярващо. Усетих как ми пламнаха бузите и сведох глава.
-Какво прайте хора.-попита и седна до мен. И сложи ръка на кръста ми, аз леко потръпнах.
-Ядем.-отговориха всички без мен, аз още гледах на долу.
-Не му ли беше сърдита?- попита Мат.
-Ами...той...се...
-Къхъм, къхъм.-прокашля се Камерън, като ме стисна леко.
-Ами... не мога да му се сърдя дълго.-казах и се усмихнах.
-Добро измъкване.- подшушна ми Камерън, така че другите да не ни чуят. И ме целуна по бузата.
Момчетата си говореха някакви мъжки работи, аз тук там се заслушвах в разговорите, но през повечето време гледах през прозореца и си мислех за различни неща. Не им обръщах внимание изобщо.
-Ехооо. Лидияяя. Земя вика Лиди.-някой ме викаше и махаше с ръка пред лицето ми.
-Ооо, да! Какво?-попитах разтръсвайки глава, като се фокусирах върху говорещия.
-Попитах дали ще дойдеш с нас в парка с танците?-каза Дейвън.
-Ами аз днес се ще ходя на рампата. Айде друг път!
-Добре няма проблем.
-Мога ли да дойда с теб.- попита Мат.
-Да защо не.
След 10 мин. звънеца би и всички се тръгнахме към стаите. Останалите часове минаха бавно и скучно и нищо не се случи, Камерън няколко пъти остави малки и бързи целувки по устните и бузките.
Чаках Мат пред училище и си ръчках на телефона, когато някой ме изплаши. Аз го хванах за едната ръка и тенискат и го преметнах.
-Оххх.-простена Мат.
-Ооо боже мой толкова съжелявам Мат. Защитна реакция.
-Спокойно няма нищо.Хайде да вървим преди някой да е пострадъл. И под някой, имам предвид себе си.
-Хах хайде.- Той си взе скейта и тръгнахме.- Не знаеш, че можеш да караш.
-Незнаеш много неща за мен.
Състезавахме се до парка разбира се, че аз победих. Щом стигнахме видях Феликс и групичката му. Той беше с гръб към мен Алекс ме видя, че идвам, но аз му направих знак да си мълчи. Засилих се и скокнах на гърба на Феликс. Усетих как от неучакваното ми скачане на гърба му, цялото му тяло се стегна и ръцете му ми хванаха краката ми.
-Фелииикс!-изписках
-Хей принсес.-каза като ме пусна да сляза на земята и се обърна към мен.
-Кой е новия, гаджето?- викна Зак посочвайки Мат.
-Млъквай Зак! Той ми е просто приятел, кретен такъв.
-Не толкова грубо принцесо!
-Всички това е Мат. Мат това са всички. После ще се запознаеш с всеки по отделно.
-К'во ста хора.
-Какво може.
-Нека ви покаже.- казах и потупах Мат по рамото
Той се спусна по рампата. Признавам доста е добър. След като приключи дойде при нас.
-Бро супер си.- каза му Феликс.
-Мерси.
Постояхме около 1 час. И аз накарах Мат да си ходим.
-Чао гайс!- помахах им.
-Чао принцесо!- каза Феликс.
-Чао!- провикнаха се всички останали.
Вървяхме и си говорехме и Мат ме попита.
-Защо момчетата ти викат принцесо?
-Амии дълга история.
-Имаме време ще те изпратя до вас и ще ми разкажеш.

Хелоу! И'тс ми ! Така това е новата глава.
Искам мнението ви.
Благодаря ви за всички положителни коментари, вотове. И всичките четения, правите ме много щастлива.
Обичам ви!❤❤❤
В петък може би ще има некст.

П.С. Успех в училище за първия срок...
На снимката е рисунката на Лидия...