Събудих се от алармата ми. Усетих нещо тежко върху мен, разтърках очи и погледнах на долу. Засмях се тихо. Радост се беше излегнала върху мен сякаш съм ѝ възглавница... Илл... Тя ми лигавеше пижаматааа... Но пък е слади. След извесно време хилене на физиономиите и бълнуването на Радост, я избутах от себе си, леко и станах. Отидох в банята извърших сутрешните си процедури и застанах пред гардероба.
-Такааа.. Какво да облека?- започнах да си говоря сама. Извадих черни накъсани дънки, черена блуза. Облякох се. И извадих маслинено зеленото си яке.
Ops! Esta imagem não segue nossas diretrizes de conteúdo. Para continuar a publicação, tente removê-la ou carregar outra.
След което отидох до леглото. -Радоост!!- побутнах я леко.- Ставай време е за училище.
-Още пет минути, мамо!- измърмори тя и се завъртя на другата страна. Засмях се.
-Минала съм покрай майка ти, ставай, че да мога да ходя да правя закуска, на спокойствие!- дръпнах завивката ѝ и тя се размрънка като малко дете. Тя се надигна и разтърка очи.
-Изглеждаш страхотно!
-Мерси, а сега ставай, че да имаш време да се оправиш, защото аз отивам да правя закуска..-тя кимна и се изправи.
-Гофрети или палачинки?- попитах на вратата.
-Гофрети.- кимнах и слязох долу, подготвяйки продуктите.
След полувин час всичко беше готово. И с Радост вече ядяхме.-Какво ще правиш след училище?-попита тя.
-Ми най-вероятно ще отида до скейт парка и след това съм на тренировка. Не мога да повярвам, че остава един ден до състезанието. Направо ще умара от притеснение и вълнение.
-Спокойно, ще се справиш, вярвам в теб!- тя сложи ръка на рамото ми.
-Благодаря.. Обичам те!- прегърнах я.
-И аз теб!- отвърна на прегръдката. Приключихме с храната си.
-А сега, чао и до след няколко часа. Пожелавам ти приятен ден. И да заключиш.- излязох тръгвайки към училището си, сложих си слушалките и бавно закрачих. След двайсетина минути стигнах. В двора нямаше кой знае колко хора. Запътих се към входа. Телефона ми извибрира. Отключих го и видях, че имам съобщение от мама.
