Момичето с кафевите очи

Пета глава

След около 2седмици аз се събудих в болницата..до мен беше той.Бе хванал силно ръката ми и не искаше да я пусне.Като видя,че отварям очи се развълнува..усетих като потрепна и започна още по-нежно да гали челото ми.
Той:Хей!Много се радвам,че се събуди.Знаех,че ще оживееш.Не можех да дишам без теб.
Аз:Къде съм?
Той:В болницата..беше в кома,а сега си добре,нали?
Аз:Да,но ме боли главата.
В същото време влезна сестрата.Зарадва се да ме види.Леко се усмихна и ми каза:
Тя:Добро утро,госпожице!
Аз:Даа..добро утро.
Тя:Предполагам,че ви боли силно главата.
Аз:Амм..да как разбрахте?
Тя:При всички пациенти е така.Спокойно ще повикам лекаря и ще ви донеса хапче.
Аз:Много Ви благодаря.
...
След около 5минути усетих силна болка в корема.Очите ми се насълзиха.Не можех да разбера какво ми става.
Тогава дойде лекарят и видя,че не се чувствам добре.Видя,че придържам едната си ръка към корема.И в шепата ми ми даде хапче за корем.
Лекарят:Изпийте го!До 15/20минути ще ви мине,а ако не ще дойдете с мен при спецеалист,за да разберем какво Ви има.
Аз:Да..добре
Сестрата ми подаде чашата с вода и ми каза,че трябва да изпия хапчето.
След което докторът и нареди да не се отделя от мен докато не минат 15мин и ако не ми мине корема да го повика.Тогава той тръгна към кабинета му.
След известно време чух,че телефона на приятеля ми звънна.Той ме погледна учудено.След което погледна и екрана на телефона видя,че му звъни някой и целия пребледня.Каза ми,че не знае кой е,но аз по лицето му разбрах,че крие нещо от мен.Излезна от стаята.Малко по-късно той започна да вика и да блъска по стената,а аз се изплаших..Станах от леглото с помощта на сестрата, изведнъж ми причерня и се свлякох на земята..