Ms. Kingsley #featured

I. 'Starbucks coffee'

-Бездарник!

Оглушителният крясък не накара никого в офиса да се обърне.

-Какво от "чисто кафе" не разбра, идиот такъв?!

Отново, никой не реагира. Госпожица Кингсли крещеше по новия си асистент. Какъв шок.

Вратата на офиса ѝ се отвори и оттам изхвърча младото момче, с подплашена физиономия и с поляна с кафе риза.
Няколко секунди по-късно г-ца Кингсли излезе след него с гневно изражение и отново изкрещя:

-Води си записки щом не можеш да помниш!

Служителите поглеждаха с периферно зрение и се подсмихваха - поредният стажант изхвърча за по-малко от седмица. Бедното момче. Беше подложено на същинско мъчение - от всички възможни позиции за стажанти, които "Попюлър ачийвмънт" предлагаше, да се паднеш точно като личен асистент на Бетани Кингсли? Като да изтеглиш късата клечка!

Щом момчето влезе в асансьора и вратите се затвориха, Бетани се отправи с уверена крачка към Дрю от "Човешки ресурси" - трябваше ѝ нов асистент. Трети за две седмици.
Без да почука на вратата, Бетани влезе в кабинета му със сърдит поглед. Дрю я погледна и за момент отново му се стори, че той има една от най-проклетите позиции в тази фирма - да търси кученца за Бет Кингсли.

-Дрю, кога ще ми намериш нормален асистент? - направо започна тя.

-Какво имаш предвид под "нормален"? - Дрю свали очилата си и разтърка уморените си очи.

-Я не ми се прави на интересен! - Бет сви големите си зелени очи. -Моля те, Дрю! Не мога да работя с тези боклуци, последният не знаеше как да ми поръча чисто кафе. Джон или Джорж, или както там му беше името. Казах му "Хей, ходи да ми вземеш едно чисто кафе без захар и сметана". А той се върна с дълго кафе от "Старбъкс", в което имаше толкова захар, че усещам как получавам диабет точно сега!

Дрю изслуша това обяснение и отново потърка очи. Беше изморен.

-Не е лесно да ти се намери асистент, Бет. Знаеш това.

Бетани скръсти ръце и завъртя очи.

-Те са некадърни! - промърмори сърдито тя.

-Да си признаем, че имаш тежък характер.

Бетани му хвърли смразяващ поглед.

-Това, че си ми брат, не ти дава привилегии, сополанко такъв. Намери ми нормален асистент, защото ако и следващият е такъв идиот, ще си тръгнеш заедно с него, разбра ли?

Дрю не ѝ отговори, защото знаеше, че тя наистина не може да работи ако няма човек, който поне отчасти да помни вместо нея всички срещи, официални вечери и семейни сбирки. Тя имаше нужда от асистент, да. Но беше невъзможно да ѝ се угоди! Никой от тези, които бяха минали през последния месец не ѝ хареса - или не можеха да помнят, или нямаха необходимата мотивация, за да издържат с човек като нея.

-Ще се видим на вечеря - подхвърли Дрю точно преди Бет да затвори вратата на офиса му.