Ms. Kingsley #featured

XX. 'Confessions'

"Уважаеми пътници, ще кацнем с двайсет минути закъснение поради бурята. Молим за вашето разбиране и се извиняваме за причиненото неудобство".

Механичният глас накара Евън да изтръпне. Двайсет минути закъснение. Той знаеше, че Бет го чака на летището от поне половин час и тази новина щеше да я изнерви допълнително.

-Застани на едно място! - скастри го баща му.

Бяха отишли заедно до Аризона, за да уредят документацията около къщата.

-Притеснявам се - избъбри Евън.

-Виждам.

-Ти намери ли си работа? - смени темата Евън.

 -Всъщност да. В една компания за производство на обложки за книги.

-Сериозно? Има ли такова нещо?

Джо се усмихна, защото разбираше тънкия хумор на сина си.

-Започвам утре.

-Е, ами успех тогава. За човек на твоята възраст ще е необходим.

-Смей се на мой гръб, но ще видим кой няма да се справи.

-Казах ли, че няма да се справиш?

-Каза ми, че съм стар.

-Сам го каза.

Джо удари Евън по рамото и двамата се засмяха.

-Искате ли нещо за пиене? - ласкавият глас на стюардесата ги прекъсна.

-Един чай за мен - каза Евън.

-Аз искам една водка.

Евън погледна към баща си.

-Ти сериозно ли? Десет сутринта е, каква водка?

-Ти пий чай, старче. Аз ще ударя едно малко - Джо му намигна.

Джо наистина не се чувстваше стар. Имаше толкова много енергия. Единствено очилата в джоба му, които трябваше да носи навсякъде със себе си му напомняха, че вече не е на двайсет.

Скоро кацнаха и Евън забърза напред, за да се види с Бетани. Тя също го търсеше с поглед, и когато го забеляза, се втурна към него и силно го притисна към себе си. Той я целуна, повдигайки я от земята. Джо стоеше и гледаше тези малки жестове на любов. Колко красиво беше!

-Радвам се, че се върна - промълви Бетани.

-И аз се радвам - Евън я целуна и я обгърна силно с ръце.