"Уважаеми пътници, ще кацнем с двайсет минути закъснение поради бурята. Молим за вашето разбиране и се извиняваме за причиненото неудобство".
Механичният глас накара Евън да изтръпне. Двайсет минути закъснение. Той знаеше, че Бет го чака на летището от поне половин час и тази новина щеше да я изнерви допълнително.-Застани на едно място! - скастри го баща му.
Бяха отишли заедно до Аризона, за да уредят документацията около къщата.
-Притеснявам се - избъбри Евън.
-Виждам.
-Ти намери ли си работа? - смени темата Евън.
-Всъщност да. В една компания за производство на обложки за книги.
-Сериозно? Има ли такова нещо?
Джо се усмихна, защото разбираше тънкия хумор на сина си.
-Започвам утре.
-Е, ами успех тогава. За човек на твоята възраст ще е необходим.
-Смей се на мой гръб, но ще видим кой няма да се справи.
-Казах ли, че няма да се справиш?
-Каза ми, че съм стар.
-Сам го каза.
Джо удари Евън по рамото и двамата се засмяха.
-Искате ли нещо за пиене? - ласкавият глас на стюардесата ги прекъсна.
-Един чай за мен - каза Евън.
-Аз искам една водка.
Евън погледна към баща си.
-Ти сериозно ли? Десет сутринта е, каква водка?
-Ти пий чай, старче. Аз ще ударя едно малко - Джо му намигна.
Джо наистина не се чувстваше стар. Имаше толкова много енергия. Единствено очилата в джоба му, които трябваше да носи навсякъде със себе си му напомняха, че вече не е на двайсет.
Скоро кацнаха и Евън забърза напред, за да се види с Бетани. Тя също го търсеше с поглед, и когато го забеляза, се втурна към него и силно го притисна към себе си. Той я целуна, повдигайки я от земята. Джо стоеше и гледаше тези малки жестове на любов. Колко красиво беше!
-Радвам се, че се върна - промълви Бетани.
-И аз се радвам - Евън я целуна и я обгърна силно с ръце.
YOU ARE READING
Ms. Kingsley #featured
RomanceВсички знаем историите за преуспели шефове в костюми, по които всички жени въздишат, нали? Тази история не е такава. #featured