Ms. Kingsley #featured

III. 'Mysterious man'

Бетани обичаше да пътува с градския транспорт. Макар че имаше кола, рядко излизаше с нея - само когато трябваше да пътува някъде далеч или да стигне до някое място за по-малко време. По тази причина тя се качи на автобуса и се отпусна на седалката. Обичаше Карън и не искаше да крие от нея нищо, но точно това някак я смущаваше. Карън беше на същите години като Бетани - на 24, но за разлика от нея имаше сериозен приятел. Бет се беше впускала в няколко непремислени връзки, но с нито един от мъжете не се получи и накрая тя се отказа от идеята да има връзка.

Няколко месеца по-късно се запозна с един мъж в сайт за запознанства. Никнеймът му беше lover883 и Бет не знаеше истинското му име. Нямаше представа и как изглежда. Знаеше само, че е година по-голям от нея. Той беше нещо като перфектния мъж, или поне така изглеждаше от начина му на разсъждение, но Бет беше сигурна, че той е просто добро момче, което иска да говори с някого. Тя не допускаше, че си има работа с някой перверзник или психопат, защото той също нямаше представа как изглежда тя или каква е на живо.

Залисана в мисли за него, телефонът ѝ завибрира.

-Да, мамо?

-Мила, ще купиш ли навръщане към вкъщи малко авокадо? Свършило е.

-Да, ще отида да купя. Нещо друго?

-Не мисля. Ако има, ще купим утре. Хайде прибирай се, че е време за вечеря.

-Дрю прибра ли се?

-Току-що.

-Добре, след петнайсет минути съм вкъщи.

Бетани живееше с родителите си, за да им помага финансово. Те бяха от онзи тип хора, които чинно работят цял живот и изведнъж се оказват прецакани и с ниска пенсия. И винаги отказваха парите, които Бетани им изпращаше, затова тя реши, че ще е по-добре да живее при тях, за да плаща сметките и други такива неща, пък и повечето разходи поделяше с Дрю и това я устройваше. Засега.

Когато се прибра първата ѝ работа беше да провери чата. С радост установи, че има съобщения от lover883. Отвори ги и ги прочете.

lover883: „Тук ли си, antilopa129? Трябва да поговорим"

antilopa129: „Да не би да си имал кофти ден?"

Бетани остави палтото си на закачалката, за да запълни времето си докато той ѝ отговори. Тя си беше такава - обичаше да има последователност на действията си, както и да няма пропиляна секунда - всичко обмисляше и това ѝ беше вече донякъде навик. Преоблече се в удобни дрехи и седна на леглото си, взимайки на колене лаптопа - нямаше съобщение. „Какво пък" - помисли си тя - „Може би още не се е прибрал".

Около час по-късно Бетани вечеряше със семейството си, когато телефонът  ѝ започна да вибрира. Тя го погледна и се усмихна несъзнателно.

lover883: „Нещо такова. Твоят как беше?"

Бет остави вилицата и започна да му пише отговор. Дрю проследи всичките ѝ действия и се усмихна глуповато.

-Бет! - никакъв отговор не последва от сестра му, затова той повтори, този път по-силно. -Бет!

Тя вдигна поглед към него.

-М? Какво?

-С кого си пишеш? - лукаво попита Дрю.

-С никого! - Бет отново сведе поглед и продължи да пише съобщението си.

-Ооо, значи е мъж, така ли? - Дрю продължаваше да я дразни.

-Млъквай! - Бетани го замери с една смачкана салфетка, а той се изкикоти.

Тя най-сетне успя да изпрати отговора си.

antilopa129: „Имам си малко неприятности в работата, но мисля, че ще се справя. За какво искаше да поговорим"

lover883: „Мислех си, че вече е време да се видим"

Бетани се усмихна на себе си. Дрю забеляза тази усмивка и се изкикоти, размърдвайки се на стола. Той беше на 22, но все още го тресеше силният пубертет. Имаше права руса коса, която поддържаше най-много от всичко друго в себе си. Носеше очила от постоянната игра на Counter Strike, които му придаваха вид на умен и интелигентен мъж. Той всъщност си беше такъв, но обичаше да се смее и то дори когато нямаше причина за това.
Бетани му хвърли смразяващ поглед.

-Престани! - отегчено каза тя. -Досаждаш!

-Или ще ме замеряш със салфетки цяла вечер? - драматично се облегна на масата Дрю.

Бетани не му обърна внимание.

antilopa129: „И за това ще дойде време"

lover883: „Кажи ми поне името си"

antilopa129: „Не ти ли харесва тайнствеността на псевдонимите?"

lover883: „Да, но вече е недостатъчна. Искам нещо повече"

Бетани потръпна. Нещо повече. Какво повече?

antilopa129: „Казах ти, има време"

lover883: „Добре, няма да настоявам"

antilopa129: „Благодаря"

-Приключих! - Бетани стана от масата без да измести поглед от телефона си.

-Любовта те зове! - подхвърли Дрю, но тя дори не се обърна. Той си беше такъв.