Ms. Kingsley #featured

XXVI. 'Unexpected'

На сутринта свеж полъх събуди Бетани. Прозорецът беше останал отворен през цялата нощ и сега слънцето леко се прокрадваше през завесите. Бет седна в леглото и се наметна с одеялото. Каква нощ! Протегна се, стана и погледна през прозореца. Изгледът беше към тропическа гора, която сега бе окъпана от слънчевите лъчи и изглеждаше тайнствена и красива.

-Бет? - сънено промълви Евън.

-Да?

-Благодаря.

Той се обърна по корем и отново заспа. Бет се усмихна на себе си. Беше толкова сладък.

Около час по-късно двамата отиваха към ресторанта, за да закусят.

-Фреш? - попита Бет.

-Може би кафе - отвърна Евън. -Имам нужда от нещо, което да ми възстанови енергията.

Тя се засмя заговорнически.

-Оплакваш ли се?

-Не бих си го и помислил.

Те тръгнаха около шведската маса и си взеха препечени филийки със сладко. Тъкмо бяха седнали да закусват, когато се чу глас:

-Боже мой, това дали не е Бетани Кингсли?

Към масата им се приближаваше висок и строен мъж, с блестяща бяла усмивка. Бетани изтръпна.

"О, не"

-Дейвид! Здравей - тя още беше в шок.

Мъжът ѝ подаде ръка. Тя я пое, а той я целуна.

-Изминаха векове от последната ни среща - усмивката не слизаше от лицето му.

-Така е, наистина - смутено отвърна Бет.

-А кой е приятният младеж? - Дейвид иронично кимна към Евън.

-Това е приятелят ми - Евън.

-Приятно ми е, Евън - Дейвид подаде ръка и на него.

-И на мен ми е приятно - недоверчиво отговори Евън.

-Това е моят ... - Бет се запъна на средата на изречението, незнаеща как да съобщи на Евън новината.

-Бивш годеник - довърши Дейвид.

-Годеник ли? - Евън местеше поглед от Бет на Дейвид, и обратно.

-Това беше в колежа - започна да се оправдава Бетани. -Беше необмислено, именно заради което си остана на ниво "годеник", а после се и разделихме, ако мога да изтъкна.