На сутринта свеж полъх събуди Бетани. Прозорецът беше останал отворен през цялата нощ и сега слънцето леко се прокрадваше през завесите. Бет седна в леглото и се наметна с одеялото. Каква нощ! Протегна се, стана и погледна през прозореца. Изгледът беше към тропическа гора, която сега бе окъпана от слънчевите лъчи и изглеждаше тайнствена и красива.
-Бет? - сънено промълви Евън.
-Да?
-Благодаря.
Той се обърна по корем и отново заспа. Бет се усмихна на себе си. Беше толкова сладък.
Около час по-късно двамата отиваха към ресторанта, за да закусят.
-Фреш? - попита Бет.
-Може би кафе - отвърна Евън. -Имам нужда от нещо, което да ми възстанови енергията.
Тя се засмя заговорнически.
-Оплакваш ли се?
-Не бих си го и помислил.
Те тръгнаха около шведската маса и си взеха препечени филийки със сладко. Тъкмо бяха седнали да закусват, когато се чу глас:
-Боже мой, това дали не е Бетани Кингсли?
Към масата им се приближаваше висок и строен мъж, с блестяща бяла усмивка. Бетани изтръпна.
"О, не"
-Дейвид! Здравей - тя още беше в шок.
Мъжът ѝ подаде ръка. Тя я пое, а той я целуна.
-Изминаха векове от последната ни среща - усмивката не слизаше от лицето му.
-Така е, наистина - смутено отвърна Бет.
-А кой е приятният младеж? - Дейвид иронично кимна към Евън.
-Това е приятелят ми - Евън.
-Приятно ми е, Евън - Дейвид подаде ръка и на него.
-И на мен ми е приятно - недоверчиво отговори Евън.
-Това е моят ... - Бет се запъна на средата на изречението, незнаеща как да съобщи на Евън новината.
-Бивш годеник - довърши Дейвид.
-Годеник ли? - Евън местеше поглед от Бет на Дейвид, и обратно.
-Това беше в колежа - започна да се оправдава Бетани. -Беше необмислено, именно заради което си остана на ниво "годеник", а после се и разделихме, ако мога да изтъкна.
ESTÁS LEYENDO
Ms. Kingsley #featured
RomanceВсички знаем историите за преуспели шефове в костюми, по които всички жени въздишат, нали? Тази история не е такава. #featured